Утре имам рожден ден. Ставам на 31. Чудех се днес вечерта дали да изляза, но някак вътрешно усещах, че искам да си остана вкъщи сама. Може би ми се искаше да помисля за изминалата година – какво направих добре, какво доведе до различен от очаквания резултат, какво научих. И някак стигнах до тази тема. Навярно не е случайно. Миналата седмица с приятели бяхме на къмпинг Силистар и подхванахме темата за нереализираните мечти и кой какво го спира. Понеже е тема, която буди страстите в мен, реших, че ще се получи…

Най-после и аз го направих! Сещате ли се за филма EuroTrip? Откакто съм го гледала преди над 10 години, ми е мерак да тръгна нанякъде с колата. В един момент обаче трябва да работиш, за да имаш пари, но пък като работиш, не ти остава време и винаги си казваш “Е, хайде догодина”. Е, 2019-та беше моята година 🙂 Как се надъхах за roadtrip с кола ли? Като всяко друго нещо… напълно случайно 😀 С един от най-близките ми приятели още март месец си купихме билети за концерт на Пинк….

Все по-често ми се случва да ми казват “Срам ме е да си поискам по-висока цена” или “Можеш ли да говориш с един приятел. Искам да те срещна с него да го надъхаш малко да си иска цената за труда”. Защо не можем или ни е срам да оценим собствения си труд? Аз бях по същия начин. Напуснах работа преди три години и минах през доста ровене на собствените ми разбирания докато намеря какво ме спъва. “Ама ето, аз го правя за 10 минути, как да поискам толкова много” “Ами…

Малко Предистория От няколко години насам МНОГО исках да мина по пътя на пилигримите – El Camino de Santiago в Испания. Януари 2018-та реших, че няма какво да чакам повече и си купих самолетни билети за септември! Тъкмо и рожден ден имам на 13-ти и ще си посрещна юбилея там. Йеееееей!!! Какво по-яко от това? Толкова много бях слушала за там – как е събитие, което е веднъж в живота, как носи осъзнавания и така нататък. Една приятелка също искаше да отиде, та решихме да идем двете. Речено-сторено! Впечатленията от…

Здравейте! Скоро не бях писала нищо… е, скоро, скоро – 1 година. Но все ме гложди, че не пиша, а и от време на време някой се регистрира в сайта да получава нови статии и ме посръчква да се размърдам 🙂 Та, реших, че е крайно време за една статия. Малко предистория Обичам България! Ама много си я обичам и ми се иска повече българи да отворят очи и да видят всички прекраснотии, които имаме тук. По този повод искам да ви разкажа за едно посещение на един американец в…

Мислиш ли си: “Искам да си направя блог” “Искам да си направя онлайн магазин” “Искам да си направя сайт” “Старият ми сайт е много зле, трябва ми нов” “Но как?” “Мога ли да го направя сам или ми трябва фирма?” “Как да съм сигурен, че фирмата е добра и няма да ме излъжат?” “Нормално ли е да е толкова скъпо?” “Уф, нищо не разбирам от тези неща” Ако си от тези хора, то дошъл си на правилното място. Тъй като често ми се случва да получавам подобни въпроси, реших направо…

Обожаваш ли да стартираш деня си с чаша ароматно кафе и цигара на спокойствие? Обичаш ли след вкусно хапване да запалиш цигара и да усетиш блаженството, което ти носи? Ако не запалиш цигара след яденето сякаш не си приключил… Очакваш ли с нетърпение почивката на работа, за да излезеш с колегите да изпушите по една цигарка “на въздух”? Ооо ами вечерта като излезеш с приятели какъв кеф е да палнеш няколко цигарки с питиетата! Дори първата ти работа като седнете в заведението е да извадиш кутията и да се огледаш…

Случвало ли ти се е да искаш да стартираш твоя фирма или пък да работиш на свободна практика, но изобщо да не си наясно с тази така “лесна” тема Данъците? Може би извън редовното работно време си намерил нещо почасово, с което да печелиш допълнително, обаче нямаш грам понятие дали трябва или не трябва да го декларираш, а още по-малко пък знаеш как? Отварял си да прочетеш някой друг закон и след първите два реда да те заболи главата от цялата терминология и сякаш нарочно заплетено “обяснени” закони? Ами добре…

Днес искам да ви разкажа една лична история. При това моя. Преди около две-три години за първи път се сблъсках с така нареченото МЛМ или мултилевъл маркетинг. Това са онези фирми, където рекламата се пренася от уста на уста и градиш под себе си екип. Компанията се занимаваше с почивки и туризъм. Презентацията, на която присъствах, беше страхотна и ти показваше живот на пътувания, за който голяма част от хората си мечтаят. Е, как да не се запишеш, а? Даааа, обаче входната такса беше 500 лв. Ще си помислите, че…

Днес искам да ви разкажа за един млад екип, който на мен ми направи огромно впечатление. Група млади приятели са решили, където и да ходят из България да носят с тях по няколко чувалчета за отпадъци и да събират боклуците, разхвърляни из природата. След това, с надеждата да вдъхновят повече хора да го правят, създават и Фейсбук страничка със заглавие “Да Живеем в Чистота“.  В страничката всеки, който събере дори едно чувалче може да изпрати снимка, да каже коя местност е изчистил (дори това да е само градинката пред блока)….

Това лято ми се наложи да покарам доста както в страната, така и извън нея. Това, разбира се, доведе до безкрайно много “цензурирани” реплики от моя страна и от страна на пътуващите заедно с мен. След безкрайно многото “спокойни” ситуации по пътищата, стигнах до извода, че шофьорите вярват в адски много митове и легенди, които бих искала да споделя с вас.  1. Ако пуснеш някого пред себе си на пътя е знак за лошо възпитание. Много ме радват хора, които грам не се замислят за останалите. Виждат, че кола се…

Хората са странни същества. По-голямата част от тях мислят едно, говорят второ, чувстват трето, правят четвърто, искат пето. Това си е доста объркващо. Учени сме от деца, че трябва да сме весели и щастливи, но когато се случи нещо и ни завладеят безброй емоции, не знаем как да се справим с тях. А на всичкото отгоре не е хубаво да си показваме, когато нещо не ни е съвсем наред. После се чудим защо хората реагират неадекватно… Абсолютно нормално е, когато се случи нещо неочаквано, емоционалното ни състояние да се разклати….

Всеки човек си има странности. И знаете ли… в това няма абсолютно нищо лошо. В крайна сметка не сме произведени на конвейeр. Нормално е. Това, което за мен не е нормално е да криете истинското си Аз. Всеки ден се опитваме да се правим на нещо, което не сме, да показваме на останалите, че сме нормални хора, да се държим както се изисква от нас. Защо? За да се харесаме на повече хора? За да удовлетворим някакви общоприети разбирания? Прекалено много ни пука какво ще си помислят за нас непознати…

Днес малко ще се отдалеча от позитивните “клишета”, но в крайна сметка трябва да обръщаме внимание и на негативните неща, за да можем малко по малко да поправяме и тях. Вчера си говорих с една приятелка (и колежка) и ми се оплака, че зад гърба си чува доста “красиви и мили неща” и честно казано се ядосах. Вярвам, че на много от вас ви се е случвало да чуете от някого, че еди кой си казал за вас нещо си, което пък го бил чул от не знам си кого….

Знаете ли колко ме влудява, когато видя завършил архитект или адвокат да работи като продавач в магазин за алкохол и цигари? Или когато видя супер кадърен човек, който се примирява с някакви нечовешки условия на труд? Или когато хората остават недооценени? Или когато търпят шефа да им вика и да ги обижда в лицето “Как може да си такъв глупак?!” Или когато работят нещо само заради заплатата без да им доставя удоволствие, а мечтите са оставени на заден план? Сериозно, направо откачам! Хора, защо го търпите това? Нима наистина вярвате, че…

Колко пъти на ден ви се случва да измрънкате нещо недоволно или да ви се развали настроението, или направо да използвате нецензурирани не много мили реплики? Имам един въпрос към вас. Това по някакъв начин помага ли ви? Винаги се оплакваме, че управлението е лошо, на работа много ни измъчват, не можем да се наспиваме, шефовете ни напрягат, заплатите не си заслужават, навсякъде има боклуци, здравната система, безработицата, задръстванията и още безброй други неща. Това оплакване освен, че се концентрираме върху всичко негативно и сами се отдалечаваме от вътрешното си…

Всеки ден се сблъскваме с най-различни хора, с които се налага да комуникираме по някакъв начин. Няма значение дали са колеги, приятели, семейство, продавача в магазина за хранителни стоки или някой друг. Общо взето през целия ден комуникираме вербално и невербално. Но даваме ли си сметка как го правим или просто реагираме на някакви неща без да се замисляме това как се отразява на другите? Как да улесним комуникацията? 1. Когато говорите с колега на работа и искате нещо от него, уверете се, че ви е разбрал. Доста често се случва…

За повечето от вас най-вероятно звучи абсурдно да си взимате регулярни кратки почивки докато сте на работа. Това разбиране за съжаление в България е все още доста модерно. У нас всеки трябва да си е на компютъра постоянно и да прави това, за което е взет на работа. Инсталират се камери, има системи за мониторинг на служителите. Това, което обаче забелязвам по себе си е, че когато съм концентрирана повече време върху една задача някак в един момент фокусът ми се губи и започвам да се разсейвам. По тази причина…

На всеки един от нас се е случвало да е толкова затрупан със задачи, че в момента, в който си отвори очите сутринта, започва да му става лошо. Независимо дали става дума за работните часове, когато реално имате работа за години напред, а крайният срок е горе долу за вчера или пък за личните задачи. Стресиращо си е да знаете, че постоянно трябва да търчите на някъде по задачи и се чудите как точно ще сварите навреме. Когато най-после сте приключили с всичко се чувствате смазани, а една част от…

Пробвали ли сте да потърсите в Google цитати за хаоса и да видите какво ще ви излезе? 90% от нещата са как хаосът предшества големите промени, как силни са не тези, които се справят добре в реда, а тези, които успяват да владеят хаоса и тн. Да кажем, че за повечето неща съм съгласна. Обаче, когато става дума за работа някак не мога да се съглася. Една ситуация, която предполагам се е случвала в подобен вариант на всеки от вас: На работа ми изниква задача, която съответно изисква информация, която аз…

Забелязали ли сте колко често ваш пряк ръководител, супервайзор или пък шеф се заслушва в идеите, които давате? И изобщо имате ли право да изказвате мнение или пък да предлагате някоя идея? За мое огромно щастие на настоящата ми работа шефовете се заслушват в това, което предлагат “нисшестоящите”, но имам опит от предишни места, където по-успешно би ви разбрала стената отколкото шефа. Мислещо същество или просто роботизиран изпълнител? Отново ще се върна на старомодния мениджър и ще ви разкажа една ситуация, а вие като мислещи странични наблюдатели ще си направите изводите самички….

На всеки един от нас се е случвало да бъде критикуван и от друга страна ние да критикуваме някой друг. Въпреки че сме наясно какви емоции оставя критиката у нас, когато някой я отправи по наш адрес, това не ни спира да критикуваме други хора. Те на свой ред трети. Дали обаче това е най-добрият начин, за да успеем да осъществим промяната, която искаме? Какво се случва, когато изкритикуваме някого? Критиката поставя човека срещу нас в режим на отбраняване и често пъти човекът започва да се защитава и оправдава, а не…

Случвало ли ви се е да отидете някъде на обучение или пък от фирмата да ви обучават, а в главата ви да става каша? Заливат ви с информация, не запомняте и половината от нея и започвате да се чудите дали проблемът е във вас. Ами не е! Има си специфики в начина на запомняне на нови знания и в повечето случаи те изобщо не зависят от вас. Работа на трейнъра/презентатора/обучаващия/лектора е да направи така обучителната програма, че да запомните по-голямата част от нея. Какви изводи можем да си направим за обученията:…

Доста често под “мениджър” хората разбират пъдарин, което за съжаление изобщо не е задачата на мениджъра. Днес искам да обърна внимание само на един аспект от мениджърската позиция и той е менажирането на столовете. Имам един прост въпрос… Защо? Ето какво имам предвид: Описание на така да го нарека старомодния мениджър Идва на работа сутринта (в добрите дни на време), прави си кафенце, евентуално може да подвикне на някого нещо недоволно и след 15-тина минутки сяда да си провери мейла. Разбира се, като главнокомандващ има адски много работа и съответно още от…

Често ми се случва колеги и приятели да ме питат “Как успяваш да се концентрираш на работа?” Представете си как се опитвате да направите примерно месечен репорт със статистики (мразя ги!), смятате постигнатите резултати, но в това време скайпът ви не спира да мига и виждате, че цифричката, която показва колко човека ви пишат нараства и старателно ви изкушава да цъкнете и да погледнете. Отделно колега решава, че е по-удачно да ви побутне с пръстче и да ви попита нещо или пък направо започва да ви говори без даже да…

Чисто човешко е да ви дразнят или дори ядосват най-различни неща. Например ваш колега закъснява със задание, което води до забавяне на вашата работа или шефът не е бил доволен и си го е изкарал на вас с не много мил тон, или имате страхотна идея, но никой не ви чува, или пък комуникацията с другите колеги е толкова зле, че сякаш отново сте деца и играете на развален телефон. Ами да! Досадно е, дразнещо е, изнервящо е и просто в един момент ви идва да си хванете шапчицата и…