Здравейте! Скоро не бях писала нищо… е, скоро, скоро – 1 година. Но все ме гложди, че не пиша, а и от време на време някой се регистрира в сайта да получава нови статии и ме посръчква да се размърдам 🙂 Та, реших, че е крайно време за една статия.

Малко предистория

Обичам България! Ама много си я обичам и ми се иска повече българи да отворят очи и да видят всички прекраснотии, които имаме тук. По този повод искам да ви разкажа за едно посещение на един американец в нашата прекрасна страна и какво той видя тук. Казва се Тод.

Похапваме си с ТодТод е един от клиентите ми и му помагам със сайта, който разработва. Отделно неговата фирма ще отварят офис в София и решихме да работим една седмица заедно от София. Хем да мога и да го разведа тук-там. Все пак си е готино, когато си в чужда страна, да имаш някой местен да ти покаже това-онова.

Тод е на 53 години, обикалял е по цял свят да отваря офиси и от 10 години живее във Филипините, където има прекрасно семейство (запознахме се по вайбър). С две думи – видял е много и то от различни страни. Интересно е да се комуникира с такъв човек, но още по-интересно е да наблюдаваш реакциите му, когато види или опита нещо, което за нас е толкова обикновено и нормално.

Чанове и още нещо

Първото нещо, което загледа, когато вървяхме по Витошка бяха магазините със сувенири. Залепна на чановете. Веднага влезе в първия магазин и с разширени очи започна да разпитва за всяко нещо в магазина. Вътре имаше и носии. Разказах му малко за различните дрехи и как всяка област си има различни елементи, с които се различава. От там минахме и малко на български традиции. Докато му разказвах нямаше как да не забележа изумлението му. Беше изключително впечатлен от вековните традиции и обичаи, които са се запазили.

Малко кофти случка

В спешнотоПродължихме с разходката и поиска да го снимам пред една църква. Слънцето залязваше и я огряваше изключително красиво. Снимах го и той като малко, щастливо дете тръгна към мен подскачайки. За съжаление стъпа на криво и се чу “пук”. Седна на пейката и каза “много ме заболя”. Решихме да отидем до болницата да го видят. Първо ме разпитва дали ще го приемат веднага и беше видимо притеснен за това непланирано посещение. Отидохме в болницата, обяснихме какво е станало и веднага го приеха да го прегледат. За щастие се оказа, че не е нищо сериозно. Когато излезе от кабинета (лекарят говореше английски, та го оставих да влезе сам) беше супер усмихнат, благодареше на лекаря и после не спря да обяснява колко добри лекари имаме, колко добро отношение имат, а жените на регистратурата бяха супер усмихнати. Нали все не сме доволни… е, американец дойде и ни каза колко супер е всичко.

Неравноделни ритми

На следващия ден, докато пътувахме с колата, го питах дали ще му е интересно да чуе българска народна музика. Отговорът беше “ДА”, последван с широка усмивка. Пуснах му малешевско хоро и още няколко други. Знаете ли какво направи? Извади си телефона, шазамна ги (приложение, което открива коя е песента и ти показва как се казва) и ми каза “Това е уникално! Завършил съм висше образование за изкуство, но не мога да нацеля какъв точно е ритъмът”. Тогава последва още една лекция, но този път за българската музика. Ние сме единствената страна, която има толкова много музикални неравноделни ритми. Поозорих се да го обясня това на английски ама някак успях и той беше възхитен. Разказах му за седянките по селата едно време и той отново слушаше в захлас. Каза ми “Бих се изкефил супер много да мога да чуя на живо тази музика”. Охо, само това и чаках! Направихме резервация в едно чудесно заведение на центъра за същата вечер.

Тод и лютеницатаЕдно от най-вкусните неща в България

Пристигнахме в заведението и още на входа имаше носии. Показах му ги и той вече знаеше кое какво е. Беше доволен. Стигнахме до масата и разлистихме менюто. Когато хапвахме с него, обикновено взимахме по няколко неща, за да може да опита различни вкусотии. Оказа се, че в това заведение имаше разядка от домашна лютеница със сирене 😀 Поръчах я с 2 питки хляб. Това, което последва просто не знам как да го опиша. Уникално е да гледаш американец, пътувал по цял свят с какъв кеф хапва лютеница със сирене, намазана върху хляб. 😀 😀 😀 Разказах му, че това е нещо, което си хапваме често и му показах клипче как се прави. Беше зашеметен как нещо толкова обикновено може да е толкова вкусно. Още една точка за България 😀

Бързи крачета в синхрон

Дойде оркестърът. Бяха облечени в ризи с шевици и модерни черни панталони. Засвириха и Тод онемя. Слушаше в захлас, прави им клипчета, а аз вътрешно плачех. Никой не танцуваше, а на мен душата ми играеше. Оказа се, че в заведението имаше предимно чужденци. Явно това си беше традиционна спирка за опознаване на българското за всеки турист. За мое щастие, бях поканила един приятел да дойде и той също танцуваше. Писах му да го изюркам да идва по-бързо, че не ме свърташе. А и много исках Тод да види нашите хорца. Най-накрая дойде! Засвириха и ние затанцувахме. За моя изненада не само Тод извади телефона си да направи клипче. Всички останали чужденци станаха прави и започнаха да снимат. А накрая ръкопляскаха и викаха радостно. Щастлива съм, че показахме на повече хора какво представляват българските хора.

Арт и графити

В дните, когато се разхождахме, той се възхищаваше на графити и изрисувани стени. Ама онези готините, а не драсканиците. Но всичките му коментари винаги бяха насочени към хубавите. Другите сякаш просто не ги виждаше. Колко пъти ние се спираме да се загледаме?

Сгради

Тод пред НДК СофияМинахме през няколко по-стари сгради и той отново беше възхитен. Тогава реших да му покажа малко снимки от Жеравна и традиционни български къщи. Толкова много съжали, че няма време да обиколи такива кътчета. Но каза, че ще се върне пак в България и тогава ще си предвиди време да разгледа.

Накратко и доста сбито това беше изживяването на един американец в България. Видя супер малко неща, но България остана в сърцето му. Беше запленен от традициите, музиката, храната, българите, природата и културата. Забравих да спомена – радваше се на всеки фонтан! Радваше се на неща, които за нас са супер обикновени и приемаме за даденост. А всъщност сме такива щастливци за всичко, което имаме. Пожелавам ви да преоткриете България и да я погледнете през очите на Тод. Великолепна страна, с уникална природа, традиции и всичко. Е, имаме си дупки по пътя и тук-там някоя неуредица, но коя страна си няма кусури 😉

П.П. Ако този разказ ви е накарал да се усмихнете и да се почувствате горди, че сте българи, споделете. Нека повече хора отворят очите си за прекрасните неща, които приемаме за даденост, а те са много.

Споделете мнение

Shares