Чудото на комуникацията. Как и защо?

Всеки ден се сблъскваме с най-различни хора, с които се налага да комуникираме по някакъв начин. Няма значение дали са колеги, приятели, семейство, продавача в магазина за хранителни стоки или някой друг. Общо взето през целия ден комуникираме вербално и невербално. Но даваме ли си сметка как го правим или просто реагираме на някакви неща без да се замисляме това как се отразява на другите?

Как да улесним комуникацията?

1. Когато говорите с колега на работа и искате нещо от него, уверете се, че ви е разбрал. Доста често се случва някой да даде задача, но да не я опише подробно и после става проблем защо не е изпълнена според очакванията. Ами човекът не е виновен, че е разбрал грешно. Активната страна на комуникацията е тази, която трябва да се постарае съобщението да бъде разбрано правилно. Постарайте се да обясните подробно и после попитайте какво е разбрал човекът, на когото обяснявате или го питайте за мнение. Така се избягват доста бъдещи проблеми и неспазване на срокове. Все пак комуникацията е двустранен процес. Иначе се води монолог.

2. Когато говорите на много хора, уверете се, че ви слушат (или че са прочели мейла/скайпа). На мен лично ми се налага да пускам съобщения към 20-тина човека и в началото ми се налагаше да гадая дали са прочели, разбрали и тн. Наложих си правило всеки път като питам за нещо да ми отговарят дали с “ок”, дали с палче в чата, за да знам, че всеки е видял. В началото всеки път в края на съобщение слагах “Хайде всеки като прочете да даде палче”. С времето обаче хората свикнаха и сега дори не се налага да го пиша. А от друга страна ако не видя палче от някого, говоря директно с него, за да съм сигурна, че няма да има пропуски.

3. Хората не четат мисли. Да, знам, че сте шокирани от този факт, но по-голямата част от хората не са телепати. Ако искате нещо от някого, просто си го кажете. Няма как да очаквате без да кажете нещо някой да ви разбере. Е, разбира се, можете да го очаквате, но после разочарованите ще сте вие. Жените имат навика да очакват другите да се “досещат”. Да ама не! Хората са различни и всеки има различни възприятия. За да си спестите много мъки и разочарования, най-добре просто си кажете какво искате. Например на работа ако искам някой банер да изглежда по определен начин, направо го обяснявам, а не се надявам дизайнера да се досети какво искам да направи. Ако просто кажа “не ми харесва така”, то не му давам особено точни насоки какво да промени.

4. Говорете мило и с разбиране. Преди две вечери си говорих с един приятел и засегнахме тази тема. Има огромно значение как казвате нещо. Дали е като заповед или по-скоро като молба. Ако сте гневни или ядосани рядко се получава добра комуникация. По-скоро звучи като нападение. Овладейте си нервите (знам, че е трудно) и подходете с разбиране. Ще ви дам доста глупав пример, но пък мисля, че е ясен. Жена облича рокля и ви пита как й стои. Можете да й кажете директно “Абе бая ти се виждат сланинките” (има и доста по-груби изречения) или да й кажете “Тази рокля доста те описва”. Има разлика, нали? В единия случай направо си я обиждате, а в другия доста по-меко й казвате, че в друго облеко ще изглежда по-добре, а на нея няма да й стане толкова тъпо и ще си спестите сърденето. И забележете, че не казвам да я лъжете “Оооо, седи ти страхотно!”. Пак казвате това, което мислите, но просто по един по-деликатен начин.

Ще ви дам пример и от работа. Да кажем, че имате колега, който работи качествено, но бавно, а вие искате да работи по-бързо. Можете да му кажете “Трябва да работиш по-бързо”. На това изречение обикновено човек започва да се защитава, а това не води до никакво подобрение и освен това човекът остава с една горчива нотка на недооценяване и критика. От друга страна можете да му кажете “Браво! Работиш супер качествено. Сега остава да поработим и над скоростта”. На едно такова изречение човек доста по-лесно ще сътрудничи, няма да се обиди и ще бъде поласкан, за това че оценявате старанието му за качествена работа.

5. Обърнете внимание на невербалната комуникация. Дори и да не забелязвате тези неща, те се отразяват на настроението ви. Ако влезете в магазин с нацупена продавачка, която се е скрила зад бюро, скръстила е ръце и нацупено ви казва “Добър ден” ако изобщо го каже, няма да ви стане много весело, нали? Но пък ако влезете в магазин и продавачката ви се усмихне топло и ви посрещне с весело “Добър ден” това дори и да не го осъзнавате ви развеселява и вас. Дори и едно такова поздравяване пак е вид комуникация. Комуникация е и като се разминете с някого на вратата на автобуса. Какво предпочитате? Да се разминете с мрънкането “Ай движи се по-бързо де” или с усмивка?

Обикновено комуникираме с хората, когато искаме нещо. Независимо дали е просто да си говорим, да си кажем мнението, да помолим за услуга, да дадем задача и тн. Хубаво е обаче да се замисляме и как комуникираме с тях и какво усещане оставяме в другия. В крайна сметка никой не е длъжен да търпи неуравновесените ни нерви, липсата на търпение, кривото ни настроение и троснатото отношение. Разбира се, че ако искате да споделите на приятел какво ви притеснява ще го направите. Просто в лошото си настроение не се дръжте грубо с него. Всеки си има проблеми на главата, но това не ни оправдава да не мислим за околните и как ги караме да се чувстват.