Малко Предистория

От няколко години насам МНОГО исках да мина по пътя на пилигримите – El Camino de Santiago в Испания. Януари 2018-та реших, че няма какво да чакам повече и си купих самолетни билети за септември! Тъкмо и рожден ден имам на 13-ти и ще си посрещна юбилея там. Йеееееей!!! Какво по-яко от това? Толкова много бях слушала за там – как е събитие, което е веднъж в живота, как носи осъзнавания и така нататък. Една приятелка също искаше да отиде, та решихме да идем двете. Речено-сторено!

Впечатленията от El Camino de Santiago

Camino de SantiagoВървяхме по Camino Francais. Има няколко различни трасета, та това е най-оживеното. Това е добре, тъй като не се налага да носиш храна и вода. Навсякъде има чешмички и албергета, в които можеш да хапваш. Алберге се наричат местата, на които се спи. Нещо тип нашите хижи са. На места има стаи за по 4-ма човека, а на места спим по 80 човека в стая. Беше си доста задушевно! Макар че трябва да призная… в стая с 80 нямаше нито един хъркащ, а в стая с 10 направо не се стоеше в стаята въпреки тапите ми за уши!

Та, решихме да вървим последните 300 километра от Леон до Сантияго, тъй като това е най-живописният участък или поне така пишеше по всички статии, които изчетох, преди да тръгна. Вървяхме 12 дни до заветната цел. Всеки ден носеше много различни емоции – ту си горе, ту си долу. Ту ти харесва, ту се мразиш колко тъпа идея е било и искаш да се прибираш. Но като цяло хората сме така и в ежедневието си, та нищо кой знае колко специално.

Природата… ами на половината места липсваше. Дам, половината време вървяхме по магистралата, която е тип Варна – Шумен. Яко слънце, а дървета за сянка йок. И дишаш изпаренията от нагрятия асфалт и чистия газ, който изхвърлят минаващите коли. Другата половина от пътя беше наистина красива. Вървяхме из гората и минавахме през много китни селца, ако мога да нарека селце място с 3-4 къщи. Повечето постройки бяха каменни и беше интересно да се види.

Хората по El Camino

Camino de Santiago с най-различни хораСрещнахме най-различни хора и може би те са тези, които правят пътя интересен. Говорихме си с хора от Щатите, Испания, Италия, Германия, Ирландия, Канада, Бразлия, Словакия, Англия. Интересно е да видиш толкова различни култури на едно място и да поразмениш няколко думи с всеки човек, да разбереш мотивацията му да тръгне да върви толкова километри. Ние още на 2-рия час от тръгването си се запознахме с много мили майка и дъщеря от Словакия и си станахме една групичка, а на третия ден към нас се присъедини и един англичанин, та през целия път си бяхме петимата. Камино определено сближава хората. Дори майката, която е разведена, и англичанинът се залюбиха, та бяхме свидетели и на романтичната част от El Camino!

Прозренията…

Наблюдавйки природата на El CaminoАми нали за прозрения тръгнахме, та си ги търсихме! И разбира се, имаше си прозрения, но най-голямото беше изненада за мен. Толкова много исках да отида на това Камино, а не ми хареса. Да, готино беше, но нашите планини са къде-къде по-красиви и не вървиш по магистрала, а си изцяло в природата. Осъзнах, че няма нужда да търся прозрения някъде другаде, като мога да си ги намеря в България. Камино не носи прозрения, защото е великото El Camino, а носи прозрения, защото се отделяш от ежедневието си, от изградените навици, от лаптопа и телефона, от работата, от хората, с които си постоянно, от комфортната ти зона и те поставя в една ситуация, където си сам със себе си. Същото обаче можеш да постигнеш и по нашите планини, та дори и в близката горичка. Просто отдели време за себе си за няколко дни, наблюдавай се, обърни си внимание. Какво искаш, как се чувстваш? Заглуши всички външни гласове и чуй своя собствен. Имам приятел, който си прави през определен период по 3 дни медитация. Просто се изключва от света докато си е във Варна. Не е онлайн, не гледа телевизия и не говори с никого. Сам със себе си.

Camino de Santiago - Много мили хораКакво не ми хареса

Може би едно време наистина енергията на мястото е била много силна, но сега на повечето места се усещаше комерсиализацията. Всичко е превърнато в схема за пари и на много малко места срещахме хора, които бяха мили и се усещаше, че го правят повече за кеф, отколкото да те режат през кръста. Камино се е превърнало в Марка и навсякъде има чантички, магнитчета, шапки, тениски, бижута и какво ли още не с мидата, символ на Камино. Няма лошо, всеки работи за пари все пак, но на мен просто не ми допадна. Очаквах повече природа и мили хора, отколкото това. На снимката ще видите един от яките примери. Тези готини хора бяха наготвили и всеки си взима каквото иска за хапване и оставя колкото парички може. По тези места наистина се усещаше добрината на хората. За съжаление, по целия път срещнахме само 3 такива.

Как да се подготвим и какво трябва да знаем за El Camino de Santiago

За хората, които упорито като мен са решили, че искат да отидат и да вървят дали 300 или 800 километра, ето малко полезна информация, която е добре да знаете, за да сте подготвени.

Финанси

Моето Камино беше от 3-ти до 19-ти септември, т.е. 15 нощувки общо, тъй като последната си я изкарах на летището в Мадрид. За тези 16 дни + полети, храна и абсолютно всичко тоталът ми излезе на 1800 лв. Честно казано по българските планини можете да си доставите дори по-голямо удоволствие за 1/3 от сумата. Самолетните ми билети бяха 300 лв, но си ги купих януари, а вярвам, че ако бях изчакала да си ги купя 3-4 месеца преди полета, а не 9, щяха да са по-евтини. От там нататък имахме една нощувка в Мадрид + влак на друия ден до Леон, което беше общо 50 евро. Спането по албергета е между 5 и 10 евро, като в Сантияго вече си е към 14-15 евро. Обърнете внимание, че не навсякъде има за по 5 евро спане. Зависи в кой град ще се спрете като вървите. А ние си имахме срок да гоним, та нямаше как да спираме, където ни кефне ако сме минали само 15 километра примерно. Та средно плащахме по 7-8 евро на нощувка.

Омлет в хляб на El CaminoХраната на места е евтина, на места е доста скъпа. Ако няма магазини, то на бая места завишават цените. Сума отделно само за храна не мога да дам, че не съм си водила такава статистика, но не съм се ограничавала особено много. Закуската в алберге е 3 до 5 евро, а може да се запасите и от магазин предния ден с кифлички, плодове и който, каквото иска. Обядът – отново може да си купите от магазин някакви неща или ако хапвате навън е между 5 и 15 евро. Там аламинутите и всичко що е омлет и от сорта го сервират в половин хляб, та гладни няма да останете (вижте снимката – това е половин нашенски хляб). Вечерята е към 10-15 евро ако хапвате в алберге. Ако имате сили, на повечето места има кухни, които може да се позлват, така че може да си сготвите. Аз не съм от готвещите, както ме познавате, та си похапвах, каквото има в албергето.

Има още един постоянен разход, който е за…

Раницата

Транспортни услуги за раници на El CaminoЩе започна с добрата новина – има си транспортни услуги и можете да си пращате всеки ден раницата от мястото, на което спите, до мястото, на което ще оставате вечерта и цената за услугата е 4-5 евро на ден. Ние два дни си носихме раниците, но после решихме, че кръстовете ни са по-важни и започнахме да си пускаме раниците с тази услуга. Във всяко алберге на регистрацията има пликчета на няколко фирми. Пишете на плика къде искате да ви оставят раницата, оставяте в плика паричките и го закачате на раницата. Задължително питайте на рецепцията дали е необходимо да звъните на фирмата или тя по принцип си минава всяка сутрин. Зависи в кое алберге сте останали да спите.

Ако обаче сте от ентусиастите, които искат да си носят раницата, то трябва да имате предвид следното – в никакъв случай раница над 7 килограма за жените, пък и за мъжете, колкото по-малко, толкова по-добре. Моята беше 7 и си бях окей с нея. На Ели (момичето, с което вървяхме) беше около 9 и тежеше много. Първото и най-важно нещо, за да ви е лека раницата е самата раница да не е прекалено тежка. Моята е 50 литрова с метална шина вътре и тежи 1.7 килограма. За това взех от приятелка нейната раница, която е 40 литра и тежи само 640 грама. Това си е минус 1 килограм, а като се вървят толкова километри е от голямо значение. 40-литрова раница побира всичко, от което имате нужда. Дори спалният ми чувал беше вътре!

Какво да носим в раницата

За най-лесно ще ви пусна направо списък с всичко, което си носех и ми беше напълно достатъчно.

  • Бельо – 4 чифта. Там се пере всяка вечер, за да може на другия ден нещата да са сухи. 3 чифта бельо ми бяха достатъчни.
  • Чорапи – отново носех 4 чифта, 3 ми стигнаха.
  • Тениски – 5 броя. Можех да мина и с по-малко ама тези си ги харесвах и исках да си ги взема… Женска му работа 😀
  • Пижама – може и да си спите само по клин и потник.
  • Къси гащи/клин – тръгнах с два чифта къси гащи и 3 клина. Спокойно можете да махнете единия клин.
  • Яке – сутрин и вечер беше много студено и заради слънцето тръгвахме да вървим към 7:30, та тогава си трябва връхна дреха.
  • Дъждобран – на втория ден ни плющя брутален дъжд в продължение на 15 км. Уж и обувките бяха водоустойчиви ама издържаха по-малко от час. Така че си вземете и торбички, които да обувате, за да са ви сухи краката.
  • Слънчеви очила
  • Шапка / Шал за врата – много се изгаря, казах вече за слънцето…
  • Обувки / сандали – много хора вървят и с двете. Ако имате удобни сандали (туристически) според мен е по-добрият вариант, за да дишат краката. Моите сандали не ми бяха удобни и ги хвърлих на първия ден, та си изкарах целия път със затворени обувки.
  • Подсказка за обувките: за да не ви се потят краката и да стават пришки, можете да ги мажете с вазелин сутрин. Аз нямах, та гениалната ми мисъл ми подсказа да ги пръскам с дезодоранта против изпотяване. Беше си успешно, тъй като се разминах само с 1 пришка за цялото ходене.
  • Щеки – много препоръчителни за планинската част. На летището обаче ви ги взимат, освен ако не си платите да ги чекирате в багажното, така че не си купувайте някакви скъпи. Ние си взехме комплект 2 щеки за 15 евро.
  • Челник – сутрин се приготвяте на челници, когато сте 4-5-20-80 човека в стая, че не върви да се светне лампата докато спят една част.
  • Зарядно – това няма да го обяснявам 😀
  • Празни торби – за мръсни дрехи и бельо. Понякога може да не ви се пере, така че е добре да имате една торбичка.
  • Външна батерия (по такива места няма особено много контакти) или ако сте много хора в стая, контактите не стигат. На мен ми се наложи само веднъж да си ползвам батерията, но все пак е добре да имате.
  • Джапанки – за банята и за ходене из албергето. Това беше много приятен момент от деня – да сваля обувките след 25-30 километра и да сложа лекички джапанки. Кеф!!!
  • Хавлия – вземете си лека хавлия от декатлон, която съхне бързо. Аз си носех и втора малка, за да имам като си мия косата, но не я ползвах много.
  • Сапун, шампоан – малки, туристически размери. Не се притеснявайте, ако свършат – има магазини.
  • Четка + паста за зъби
  • Мокри кърпи
  • Сухи кърпички – на повечето места има, но не навсякъде.
  • Слънцезащитен крем – задължително!!!!!!!! Аз забравих да се намажа веднъж и в момента съм на уникален тен – на чорап и клин 😀
  • Спрей против комари, кърлежи и други буби. Еми намират се…
  • Тапи за уши – освен ако не спите като пън, вземете си. Посреднощ всеки става за тоалетна, ляга по различно време, става по различно време, някои хъркат, някои свирукат…. абе симфония е!
  • Наколенка – който има проблеми с колената е добре да има, макар че и там продават.
  • Лекарства – вземете си някакви основни неща, понеже там са скъпички. И не забравяйте лепенки!
  • Бански – в някои албергета има басейн. Ние нямахме това щастие ама вас може да ви огрее 🙂 А и ако ще ходите до Финистера, там има плаж.
  • Въже, щипки и безопасни игли за простиране. Понякога простирите свършват, та е хубаво да имате едно въженце да си опънете и щипки да си закачите чорапки и бельо, че ако има вятър хвърчат. А ако не изсъхнат до сутринта (чорапите ми все не съхнеха достатъчно бъзро), то закачате ги на раницата с безопасните и като пекне слънцето за 2 часа всичко е сухо.
  • Спален чувал – задължиииииииително! В повечето албергета дават един долен еднократен чаршаф и калъфка и това е. Така че, за да има с какво да се завивате и да не спите върху матраците, където всичко живо спи, вземете си някакъв олекотен спален чувал. Аз си взех един смотан от Декатлон за 12 лева, който тежи 500 грама.
  • Органайзер за дрехи – много е удобно, тъй като всеки ден ще си вадите всичко от раницата и ще прибирате пак. Аз имах общо 5 неща в раницата – спален чувал, два органайзера за дрехи (1 с бельо, хавлия, чорапи, 1 за дрехи) и 2 несесера за козметика и всичките малки джаджи, които изброих отгоре. Много лесто се намира всичко. Като знаете къде е това, което ви трябва, вадите конкретния несесер и прибирате обратно. Отново… продават в Декатлон за 18 лева комплект от 3 органайзера с ралични размери. Аз за Камино си взех само малкия и средния.
  • Малка раничка – пак от Декатлон, ако смятате да си пускате големите раници с транспортните услуги. Малката раничка трябва да събира връхна дрешка, вода, портмоне, телефон и евентуално храна. Аз бях с 10 литрова и на косъм, но се събирах в нея. 12 литрова може би ще е по-добре.
  • Пилигримски паспортПаспорт за пилигрими – купува се от първата локация (2 евро) – в нашия случай от единия музей в Леон и всеки ден се събират печати вътре. Задължително по един печат от алберге и един печат от някъде, където сте спрели да хапнете или място, което ви е харесало. Накрая този паспорт го показвате в Катедралата в Сантияго и така доказвате, че сте минали трасето пеша, на кон или с колело. С кола не е позволено, досещате се 😀 Та, минимумът, който трябва да се извърви е 100 километра, за да ви се признае, че сте минали El Camino и да ви дадат сертификат.
  • Мида – отново си я купувате от там (2 евро). Това е символът на El Camino и всички пътни маркировки са с тази мида. Не е задължително, но по пътя така се разпознавате с другите пилигрими и си пожелавате Buen Camino (Лек път).

Комуникацията

Ако не сте испаноговорящ, то потренирайте езика на жестовете. Почти никой не говори английски. Интересното е, че дори, когато кажете “но компрендо” те започват да ви говорят дори още по-бързо на испански 😀 Въоръжете се с търпение.

Запазване на албергета

На места можете да си запазвате албергета и да проверявате в града, който искате да оставате, дали изобщо има такава възможност. Някои населени места по картата са само няколко къщи и там не може да се спи. Та, за да не стане така да вървите 25-30 километра и накрая да няма къде да спите и да вървите още 4-5 до следващото населено място, то проверявайте. Ето този сайт на нас ни беше много полезен gronze.com. Тук има списък с населените места и във всяко място колко албергета има, информация за албергето, приемат ли резервации, цени, телефон и тн. Нужно е да знаете до кой град ще вървите ако си пускате раниците, за да знаете какво да напишете на плика за транспортната фирма. Така че вечер обикновено избирахме на следващия ден до къде ще вървим, ако се налагаше правехме резервация и се обаждахме за раниците.

Имайте едно на ум

На места цените са много интересни. Пише в менюто паеля (min 2 personas) 15 евро. Оказва се, че е 15 евро на човек и всъщност една по-голяма порция паеля, която е за двама не е 15 евро, а е 30. Така че ако видите някакви такива по-странни уточнения, по-добре питайте. Научете основните думи на испански, които ще ви трябват – сметката, бира, резервация, баня, тоалетна. На няколко пъти ми се налагаше като детенце да показвам, че питам за тоалетната. Нали знаете децата как започват да подкачат на едно място и да се държат малко под корема. Е, и това правих, за да ме разберат… 😀

Залезът на ФинистераФинистера

Оригиналният маршрут приключва във Финистера, което е на брега и около 75 километра от Сантияго. До там отново има пътеки, а можете да отидете и с автобус. Имайте предвид, че си заслужава да останете там за една вечер само, за да отидете до фара (на 3,3 км от Финистера – пеша около 40-50 минути) и да видите залеза. Уникална красота и превъзходен край на Камино, а и там е стълбчето, което показва 0 оставащи километри 🙂

Прибирането

Преценете си добре как ще се прибирате после от Сантияго до летището, от където ви е полетът за вкъщи. Проверете още в началото дали има как да летите наобратно направо от Сантияго. Аз бях пропуснала този момент и 2 дни преди прибирането си купих билет от Сантияго до Мадрид за 62 евро, а хора, които са се сетили по-рано, си бяха купили за 16 евро.

Леле, то бая инстуктаж стана 😀 Надявам се да ви е полезно! Всеки ден публикувах във фейсбук кратки размишления по съответния ден. Няма да ги копирам, че ще стане прекалено дълго, но ще сложа линкове отдолу за всеки ден. На когото му е интересно може да види как ми е бушувало настроението, както и снимки.

Ден 1   Ден 2   Ден 3   Ден 4   Ден 5   Ден 6   Ден 7   Ден 8   Ден 9   Ден 10   Ден 11   Ден 12   Ден 13   Ден 14   Ден 15

Ако статията ви е полезна и имате другарчета, които имат желание да отидат на El Camino, споделете! Sharing is caring 🙂

Santiago

Споделете мнение

Shares