Чисто човешко е да ви дразнят или дори ядосват най-различни неща. Например ваш колега закъснява със задание, което води до забавяне на вашата работа или шефът не е бил доволен и си го е изкарал на вас с не много мил тон, или имате страхотна идея, но никой не ви чува, или пък комуникацията с другите колеги е толкова зле, че сякаш отново сте деца и играете на развален телефон.
Ами да! Досадно е, дразнещо е, изнервящо е и просто в един момент ви идва да си хванете шапчицата и да си заминете!
Нека поспрем обаче в момента, в който точно посягате към шапката.
Какво се случва?
Вашите нерви стабилно са опънати до краен предел, което води до едно голямо НИЩО. И какво от това? Мислите ли, че на някого му пука, че вие сте бесни? Мислите ли, че ситуацията ще се подобри като си заминете? Ами простичкият отговор е НЕ.
Вместо да си съкращавате нервите, които между другото са ви за цял живот и има къде къде по-значими неща, за които да се ядосвате, можете просто да направите следното:
Клишето “брой до 10”, но трансформирано през вашата призма.
Примерно аз като пушач (не се гордея с това!) излизам да изпуша една цигара и циркулирам в кръг пред офиса, за да изпусна малко парата. Е, изглеждам малко все едно не съм с всичкия си ама честно казано не ми пука особено. Намерете нещото, което ви дава мъничко време да помислите и да се успокоите. Може би да пиете вода или да си пуснете някое клипче в YouTube. Всеки за себе си трябва да намери неговия си начин.
Замислете се каква може да е причината за случващото се.
Може би колегата ви не смогва с работата и има нужда от помощ? Да, малко хора си го признават. За това, когато чакате някоя задача от колега, по-добре е да го попитате как вървят нещата няколко дни преди крайния срок и да му напомните, че за вас е важно да получите задачката до уречената дата. Когато попитате спокойно и предварително, повечето хора са по-склонни да си кажат ако имат някакви спънки.
Ако пък шефът нещо ви е нагрубил замислете се, че и на него не му е лесно и има много неща на главата. Разбира се, че не е редно, когато човек е ядосан да си го изкарва на друг, но се случва. Ако вие не се сдържите и му отговорите едва ли ситуацията ще цъфне и върже. Внимавайте обаче сдържайки се към него да не си го изкарате вие на някой друг. Така се започва едно разнасяне на напрегната атмосфера, което не води до продуктивност по никакъв начин, а камо ли до добро настроение в офиса.
Имате страхотна идея??? Ами браво! Обаче няма кой да ви чуе или направо ви отрязват без да ви изслушат? Е, значи не сте намерили подходящия начин да я представите. Има хора, на които трябва да им се представя визуално – графики, таблици, презентация или по друг начин. Има хора, които искат аргументи – покажете им ги. Всяка една идея трябва да бъде продадена. Ако вие сте убедени, че идеята си заслужава няма как да не успеете. Обърнете внимание на това, какво фирмата или мениджърът ще получат ако се реализира идеята ви. Покажете им ползите. Независимо дали става дума за приходи или за организация в офиса.
Давам ви супер елементарен пример от преди 2 дни. В нашето съвремие в България е крайно модерно да се пише на латиница или така наречената шльокавица. Особено ако работите на английски е доста по-удобно от колкото да превключвате като гламави. Да, обаче:
- хич не е приятно за четене
- никак не изглежда професионално
- забравяме правописа и граматиката, което си е направо срамно
Реших да предложа на един колега да направим инициатива да пишем на кирилица. Все пак сме Българи. Ами ударих на греда. Отговорът беше директно “amiiiii ne. Taka mi e udobno da pisha”. Аз обаче съм инат, та наблегнах на трите точки от горе. Колегата премина на кирилица и ми каза да се обърна към друг колега, който може да ми помогне с инициативата. Писах на този друг колега и познайте “Абсолютно съм съгласна с теб. И мен много ме дразни. Ще измислим как да го направим”. След това писах до екипа си (имаме си общ чат) и ги предупредих, че скоро ще има такава инициатива и отново им обясних причините. Всички до един преминаха на кирилица без да чакат инициативата.
Това беше моят момент на триумф.
Начин винаги има! Просто не се отказвайте и като не става по един начин, опитайте по втори и по трети. С постоянство, вежлив тон и аргументи всичко се постига.
Помислете какво можете да направите по дадения проблем спокойно и рационално.
Емоционалността ви пречи да мислите рационално. Далеч не казвам да спрете да се дразните на някакви неща. Това няма как да стане. Но вместо да се ядосвате за тях помислете как можете да ги промените или да се нагодите. Докато човек е ядосан понякога не говори много мило и е твърде вероятно да обтегнете отношенията си с някого, който всъщност е готов да ви помогне ако подходите по правилния начин.
Изобщо не обещавам, че ще се получи мигновено да спрете да се ядосвате. На мен ми отне доста време и все още се ядосвам, но се научих да ми минава по-бързо и да говоря спокойно след като ми е минало, а не докато съм афектирана. С много тренировки се получава. Просто бъдете постоянни и всеки път като се ядосате си кажете “Добре, сега защо се ядосвам? Какво пък чаааак толкова е станало?”. В този момент ще преминете в режим на мислене, вместо да си останете в режим на чувстване. Тогава магията се случва.
Нека да обобщим основните стъпки:
- успокойте се максимално бързо
- помислете какво е предизвикало проблема или конкретната ситуация
- замислете се какво бихте могли да направите от тук нататък, за да го елиминирате и да не се получава повече така
- упражнявайте се и бъдете постоянни
Надявам се да съм успяла да дам плод за размисъл и някой друг полезен съвет. Ако вие имате да споделите други начини за справяне с емоционалността или пък да ни разкажете някоя случка по темата, можете да го направите в коментарите отдолу.
Споделете мнение