Знаете ли колко ме влудява, когато видя завършил архитект или адвокат да работи като продавач в магазин за алкохол и цигари? Или когато видя супер кадърен човек, който се примирява с някакви нечовешки условия на труд? Или когато хората остават недооценени? Или когато търпят шефа да им вика и да ги обижда в лицето “Как може да си такъв глупак?!” Или когато работят нещо само заради заплатата без да им доставя удоволствие, а мечтите са оставени на заден план? Сериозно, направо откачам!
Хора, защо го търпите това? Нима наистина вярвате, че с малко усилия няма да си намерите по-добра работа? Хем ми е тъжно, хем се ядосвам, когато виждам умни и способни хора, които просто се примиряват.
Наистина ли толкова не вярвате в себе си? Или се плашите, че ще е трудно и по-лесният вариант е просто да си затворите очите? Ако е второто… е, тогава нямам какво да кажа. Но ако причината не е мързел, то тогава имам да ви кажа нещо.
Вярвайте в себе си! Вие можете много повече!
1. Запитайте се изобщо щастливи ли сте с това, което правите или всяка сутрин като станете си мислите “Оффф, трябва да отида на работа”. Ако ставате с “Оффф” явно това определено не е вашата работа или поне не във фирмата, в която сте сега.
2. Ако сте от хората с “Оффф” и сте си дали вече сметка за това – Честито! Сега трябва да обичате достатъчно себе си и да се уважавате. Вземете решение да промените нещата. Наистина ли ви се струва страхотно да ставате всеки делник до края на живота си с “Оффф”?? Защо да чакате да ви стопят и последната останала нервичка, да се поболеете от стрес, да сте нещастни, за да вземете решение да промените живота си? Животът е кратък. Спрете да отлагате и започнете да действате сега!
3. Отделете си малко време, за да решите с какво ви се занимава. Благородно завиждам на хора, които от малки знаят какво искат да работят. Ако вие сте от тях, това е страхотно. Ако не сте, помислете какво би ви доставяло удоволствие и кое е нещото, което ще ви накара сутрин да станете с мисълта “Ох, нямам търпение да отида на работа”. Може пък да искате да започнете собствен бизнес. Просто разберете с какво искате да се занимавате и в никакъв случай не си мислете “Оо, това никога няма да стане”. Ами естествено, че ако още в началото сте с тази мисъл, никога няма да стане. Та вие се отказвате в съзнанието си дори преди да сте опитали и сами си режете крилата.
4. След като вече знаете коя е мечтаната ви работа, направете си план за действие и си поставете цели. Има толкова различни професии, че ми е трудно да дам пример. Но да кажем, че искате да се занимавате с мода в чужбина. Какво включва планът ви? Да си намерите квартира, да си купите билет, да си намерите работа за началото. Нали не мислите, че ще заминете и на втория ден ще започнете да се занимавате с мода? Стъпка по стъпка наредете кое след кое трябва да се случи. Поставете си реалистични цели, които да преследвате. Ако пък виждате, че с първоначалния план няма да постигнете целта си, адаптирайте плана.
5. Отдалечете се от негативните хора покрай вас или поне не говорете с тях за плановете си. Знам, че не звучи много добре, но негативните хора имат навика да разубеждават и да ви набиват излишни филми в главата. И то не само негативните хора, но и страхливите. “Ама как ще заминеш сама”, “Ами ако не се оправиш”, “Ами ако нещата не потръгнат”, “Ами ако там не ти харесва”, “Ами ако ….”. Всички тези мисли на вас не ви трябват. Разбира се, че трябва да имате План Б ако възникнат непредвидени ситуации, но точно за това е планирането от предната точка. Заобиколете се от хора, които вярват във вас, в идеите ви, в способностите ви и можете да разчитате на тях, че когато сте в трудна ситуация и вярата ви е под въпрос, то тези хора ще ви я възвърнат и ще ви надъхат да не се отказвате.
6. Не позволявайте на няколко препятствия да ви отказват. В крайна сметка само вие знаете на какво сте способни и колко силно искате нещо. Никой никога не е обещавал, че да постигнеш целите си е лесно. Трябва да сте подготвени, че препятствия ще има и понякога ще се чудите дали да не се откажете. Но както е казал Томас Едисън “Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо до успеха са били, когато са се отказали.” Така че не се отказвайте и винаги опитвайте още веднъж.
7. Няма такова нещо като провал. Ама разбира се, че няма да се получи от раз. То си е ясно, че ще се провалите няколко пъти в различни степени. Все пак човек трябва да се учи от нещо, а най-добре се учим от грешките си. Опитвайте пак и пак и пак. Когато се провалите не си казвайте “Ето, аз съм пълен неудачник. Как можах да си помисля, че ще успея?!”. Вместо това си помислете “Добре, явно по този начин не се получава. Да видим къде сбърках и да пробвам пак като не допускам същата грешка”. Тайната е да не правите същото, което сте направили предния път. Помислете си защо не се е получило и се поучете вместо да се самобичувате колко сте некадърни. Друг мой любим цитат на Едисън е “Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които нещо не може да стане.” В крайна сметка обаче е открил начина, по който да стане. И защо? Защото не се е отказал и е обмислял след всеки провал на какво се дължи и се е учил от грешките си. Щом има хора, които могат, защо вие да не можете?
Ако не сте достатъчно убедени, че провалът е нещо хубаво, ето ви и един цитат от Хенри Форд “Провалът е просто възможността да започнете от начало, но този път по-интелигентно”.
8. Спрете да се притеснявате предварително. Повечето хора се притесняват безкрайно много и то за излишни неща. “Ами ако утре на интервюто се проваля?” Е, ако си мислите така е твърде вероятно да стане. Но пък ако не се провалите имало ли е смисъл целия предишен ден да сте го изкарали в притеснения? Не! “Ами ако не успея да се представя добре на изпита?” Ами ако го вземете с отличен? “Ами ако колата ми се развали?” А ако не се развали? Има ли смисъл постоянно да се притеснявате за нещо, което може и да НЕ се случи? Обмислете ситуацията, начертайте си план Б и от там нататък се наслаждавайте на живота. Ако настъпи някоя неприятна ситуация, тогава се притеснявайте и го мислете. Но сами се лишавате от щастие и спокойствие ако предварително преживявате всеки един проблем, който даже още не се е случил и може никога да не се случи.
9. Имате един живот. Живейте го, а не чакайте все нещо от някъде да се случи. От вас зависи дали ще успеете или не. Не чакайте, а действайте. Кое предпочитате? Да сте пробвали и да не ви е харесало, да не се е получило или като станете на 60 да се чудите “Еех, ами ако бях опитал…” Силата да промените собствения си живот е само и единствено у вас самите. Вие избирате как да разсъждавате. Вие избирате дали да приемете провала като края на света или като още едно нещо, което ви учи. Вие избирате дали да се откажете или не. Вие избирате дали ще опитате още веднъж. Вие избирате дали да приемете, че проблемът е задънена улица или да се опитате все пак да намерите някоя скрита пътечка, препречена от много кашони и боклуци, по която да минете. Такава скрита пътечка винаги има. Просто трябва да я намерите.
Аз вярвам, че всеки човек може да постигне много стига да не се отказва, да продължава да се опитва, да се учи от грешките си и да вярва в себе си. В крайна сметка ако вие самите не вярвате в себе си, то кой ще повярва?
Ако тази статия ви е помогнала по някакъв начин или мислите, че може да помогне на друг, ще съм благодарна да я споделите. Нека да помогнем на повече хора да вярват в себе си и да им дадем кураж да преследват мечтите си.
Споделете мнение