Утре имам рожден ден. Ставам на 31. Чудех се днес вечерта дали да изляза, но някак вътрешно усещах, че искам да си остана вкъщи сама. Може би ми се искаше да помисля за изминалата година – какво направих добре, какво доведе до различен от очаквания резултат, какво научих. И някак стигнах до тази тема.
Навярно не е случайно. Миналата седмица с приятели бяхме на къмпинг Силистар и подхванахме темата за нереализираните мечти и кой какво го спира. Понеже е тема, която буди страстите в мен, реших, че ще се получи полезна статия. И какъв по-подходящ момент да я напиша от навечерието на рождения ми ден?
Тези, които ме познават, знаят, че доста упорито преследвам това, което искам, и си постигам поставените цели. Често ме питат “Как го правиш?” и сега смятам да напиша стъпка по стъпка какво се случва в моята глава. Надявам се да ви е полезно и да ви мотивира да постигнете и вашите мечти 🙂
Стъпка 1 към постигането на мечтата
Знам, че ще си кажете “Абе, ти майтапиш ли се с нас?”, но първата стъпка е ясно дефинираната мечта. Знам, че сте го чували, знам, че го знаете, но ще се изненадате колко хора всъщност нямат ясно дефинирана мечта, а това значи, че няма как да я преследват.
Отделете си ден, два, колкото ви е нужно и останете сами. Или пък, ако сте от хората като мен, говорете с приятели само за това, докато се избистри в главата ви какво точно искате. Намерете вашия начин да стигнете до тази мечта.
Моята я знам от малка, макар че я бях забравила. Беше потънала някъде и за няколко години сякаш беше изчезнала. Но тя си е била там и тайничко си е работила. Нали знаете… каквото мислите, това привличате. Исках да живея в България, но доходите ми да са все едно работя навън и да пътувам много. Супер ясна дефиниция, а по незнайни причини бях решила, че трябва да търся “призванието си”. И нямате идея какъв вътрешен ад си причинявах все с “Какво е призванието ми? Мисли, МИСЛИ!”.
В един момент ми писна да се тероризирам така и реших, че аз съм от хората, които нямат един определен талант. Майка ми е актриса и режисьор, баща ми е художник и скулптор… аз… ми нямам някаква ясно изявена дарба. И вместо да се тормозя, реших, че просто мога да правя различни неща. Неща, които ми доставят удоволствие и които малко по малко ми помагат да сбъдвам мечтата си – да живея в България, да си докарвам доход като в чужбина и да пътувам много.
Та, каква е вашата мечта? Тук мислете само за мечтата. Не е важно как ще се сбъдне. Не си казвайте “Ама това не може да стане, не знам как”. Как не е важно в случая. Важно е какво искате.
Стъпка 2 към постигането на мечтата
Направете си Vision Board, карта на желанието или както искате го наречете. Навярно сте го чували във филма The secret, но истината е, че много хора го знаят, но почти никой не отделя 30 минути да седне и да го направи. Не отделя 30 минути да визуализира мечтата си. Ако нямате 30 минути за това, то как ще имате мотивация и отдаденост да следвате тази мечта?
Картата на мечтите е важна поради три причини:
- Помага ви да изясните мечтите си и да ги направите по-конкретни
- Когато я сложите на видно място, всеки ден тя напомня на подсъзнанието ви какви неслучайни случайности трябва да привлича, за да реализирате мечтите си.
- Виждайки мечтите си, те ви дават кураж в по-трудните дни да продължите.
Ето един супер прост пример. В началото на годината си направих такава карта, принтирах си я цветно и я сложих да виси пред бюрото ми. Едно от нещата на нея е оранжев джип. Много обикалям по планини, къмпинги и ми трябваше високопроходима кола. Снимката, която съм сложила е на оранжев джип. Шест месеца по-късно познайте какво карам. Беше си ми краткосрочна мечта (ако така може да се нарече кола на лизинг за 5 години), но си я постигнах. Вече толкова съм свикнала на картата, че дори не й обръщам съзнателно внимание, но тя е там и напомня за себе си всеки ден. Така че не чакайте, отделете за себе си 30 минути да си направите една такава карта на мечтите. И не позволявайте на мозъка ви да ви убеди, че нещо не може да стане. Всичко може! Важното е да го повярвате 🙂
Стъпка 3 към постигането на мечтата
Ето сега вече идва тънкият момент, който гипсира всички – КАК да постигнем мечтите си. Най-голямата грешка според мен е, че хората се опитваме винаги да виждаме всичко от край до край. Трябва да ни е ясен ЦЕЛИЯ план преди да направим първата крачка. Но почти винаги има един момент, който не знаем как да преодолеем, нали? Това ни гипсира и в много от случаите ни спира да преследваме мечтите си.
Ех, това желание за сигурност… А реално единственото сигурно нещо е промяната.
И тук искам да ви попитам нещо. Представете си, че тръгвате на път. Аз съм от Варна, така че давам пример с Варна – София. Та, тръгвам аз от Варна с колата и какво знам? Знам, че крайната ми цел е София и трябва да си избера по кой път да мина. Обаче аз реално не виждам целия път, нали? Тръгвам с колата, сигурна, че пътят през Търново е моето нещо, но хоп… изведнъж ремонт на магистралата (сефте!) и пътят е отбит за 30 километра. Виждам табелата, отклонявам се и карам по второстепенния път. Но какво правя докато карам? Оглеждам се за табели и знаци, които да ме вкарат пак на пътя към моята цел – София. Обаче се разсейвам и пропускам отбивката. Псувам малко, че съм проспала знака и продължавам по същия гаден път… или пък обръщам колата и правя втори опит да нацеля отбивката. Аз си решавам кое да направя. Да кажем, че продължавам напред и след още 15 километра минавам през село. Там табели няма, но пък има една мила баба, която питам от къде да мина, за да изляза на магистралата. Тя ми обяснява, следвам указанията и хоп вече съм на магистралата и пак съм на правилния път. И така малко по малко накрая стигам София.
Нека сега го погледнем от гледна точка на мечтите. Няма нужда да знаете целия път до стигането на мечтата ви. Не за друго, ами няма как да предвидите всяко малко нещо по пътя. Вярвайте ми! Аз съм Дева и обмислям всичко от всякъде, но съм забелязала, че и 1000 варианта да обмисля, накрая ще се случи 1001-вия. Затова е важно да знаете къде отивате и как да тръгнете. Трябва ви първата стъпка.
Стъпка 4 към постигането на мечтата
Решете от къде да започнете. Понякога още това е нещото, което ни спира, но имам лек за това сковаване. Говорете си с хората. Намерете хора, които вече са изминали част от пътя до мечтата си и просто говорете с тях. Поискайте съвет, питайте ги как са започнали. Повечето хора обичат да говорят за себе си и ще се почувстват поласкани, така че с удоволсвие ще ви разкажат. Малко са темерутите, които ще ви отпратят да си гледате работата. Но дори и да сте от късметлиите, които ще попаднете на такъв, не спирайте при първия отказ. Голяма работа, че един човек ви е отказал! Че като не успеете да си отворите бирата от първия път, да не би да се отказвате 😉
Стъпка 5 към постигането на мечтата
Честито! Вече направихте първата крачка, а както знаем всяко пътуване започва с нея! Браво!!! Сега си припомнете моето пътуване до София – опааааа отбиването от магистралата. Край, пълен шок. Стигаме до момент, когато не знаем какво да правим. Първото препядствие. Възможни симптоми – лека истерия, малко депресия, сърцебиене, паника, безсъние 😀 Знам емоцията. Бях в таква фаза 1 месец. Хубавото на тези моменти е, че осъзнавате колко невероятни приятели имате. Готови са да слушат отново и отново едно и също, докато се опомните.
Но всъщност много ще си помогнете, ако просто запазите спокойствие и направите някое от следните неща:
- огледате се за табела за обходен маршрут – оглеждайте се за всякакви знаци – с кого се запознавате, какви възможности изникват пред вас. Вярвайте ми, те са там, просто трябва да ги видите и да действате!
- огледайте се за полицай, който да ви покаже пътя – винаги има някой покрай вас, който вече е изпадал в същото затруднение. Просто питайте! Мъжете, знам, че не обичате да питате за посоките, но се надявам, когато става дума за следването на мечтите, да сте една идея по-отворени към помощ от трети лица 😉
Тези две точки се отнасят и после за пропускането на отбивката, както направих аз. Често ще се случва да изпуснете някой знак или някое запознанство, или да попитате нещо човек, който може да ви помогне. Това не е краят на света. Когато знаете каква е целта, подсъзнанието си извиква благоприятни ситуации, които да ви помогнат. Дали ще ги видите обаче, зависи от вас.
Затова е и важно да нямате много стриктен план в началото. Много хора решават, че има само един правилен път за постигането на мечтата, а всъщност пътищата са много. До София мога да стигна през Търново, през Карлово, през Пловдив. Дори ако упорито си затварям очите за знаците, мога да стигна до София и през Букурещ. Но пак ще стигна, защото знам къде отивам. Просто времето е различно. Така че конкретният план, в повечето случаи, дори пречи.
Тази стъпка ще се повтаря отново и отново. Ще излизате от правилния път, после пак ще влизате, но накрая ще стигнете там, за където сте тръгнали.
Стъпките в сбита форма
- Определете точно какво искате. Каква е вашата мечта?
- Направете карта на мечтите си и я сложете на място, където ще я виждате всеки ден.
- Направете си план за първата стъпка. Накъде ще поемете? Ако не знаете от къде да тръгнете, питайте някой, който вече е минал от там.
- Направете първата крачка. Тя е най-трудната, но така както имате вяра, че след завоя пътят продължава, със същата вяра трябва да тръгнете и към мечтата си. В крайна сметка какво е най-лошото, което може да се случи?
- Винаги се оглеждайте за знаци, събития, хора, случки, които могат да ви помогнат да продължите напред.
Надявам се поне мъничко да съм ви надъхала и да съм вкарала светлина там, където сте имали нужда. Пожелавам ви себепознание, за да дефинирате мечтата си, кураж, за да предприемете първата стъпка, осъзнатост, за да виждате знаците по пътя и търпение, за да стигнете до мечтата си!
А на мен… честит 31-ви рожден ден! Да видим през какви пътища, запознанства и случки ще ме преведе животът тази година 🙂
Споделете мнение