кафе и цигараОбожаваш ли да стартираш деня си с чаша ароматно кафе и цигара на спокойствие? Обичаш ли след вкусно хапване да запалиш цигара и да усетиш блаженството, което ти носи? Ако не запалиш цигара след яденето сякаш не си приключил… Очакваш ли с нетърпение почивката на работа, за да излезеш с колегите да изпушите по една цигарка “на въздух”? Ооо ами вечерта като излезеш с приятели какъв кеф е да палнеш няколко цигарки с питиетата! Дори първата ти работа като седнете в заведението е да извадиш кутията и да се огледаш за пепелник. И разбира се, запасил си се с две кутии, понеже едната е на привършване. А като се ядосаш…. ах, как само те успокоява тази цигара! Да чуеш как се запалва тютюнът, да си дръпнеш и да усетиш как прекрасният дим изпълва белите ти дробове, да издишаш и да наблюдаваш дима как се понася нагоре.

Ако това не е пълното щастие, то просто не знам какво би било! 

И това пълно щастие продължи 13 години като последните няколко години щастието беше равно на кутия, често две, на ден.
Не обръщах внимание на това, че докато се кача до петия етаж, сърцето ми толкова брутално туптеше, та чак ми ставаше лошо и ми се повдигаше. Не обръщах внимание на това, че когато си легна чувах как хриптят белите ми дробове докато дишам. Дори не обърнах внимание като бях в болница с белодробна емболия и лекарите ми казваха, че трябва да спра да пуша.

Та аз обожавах да пуша…

удоволствието от пушенетоИзобщо не ми беше минавало през акъла, че трябва да ги спра, а камо ли да кажа, че искам да ги спра.

Само че по едно време започнах да обръщам внимание на всички неща, които по-рано уж не забелязвах, а може би просто не съм искала да забележа. Задъхвах се доста повече от преди; кожата и ноктите на пръстите, с които държах цигарата бяха станали жълти; ако ми се допушеше, а имах ограничение (примерно пътуване със самолет) се изнервях адски бързо; чувах свистене, когато дишах.

кога ще спра да пушаБавно започнах да осъзнавам, че би било хубаво за мен да спра да пуша, но цялото ми същество крещеше “НЕЕЕЕЕ!”

  • “Ами ако спра да пуша как ще се успокоявам, когато някой ме ядоса?!”
  • “Ще надебелея!”
  • “Аз просто обичам да пуша!”
  • “Ще ги спра, когато…”
  • “Мога да ги спра, когато си поискам. Просто не съм го решила”

В един момент започнах всяка вечер да си лягам с мисълта, че от следващия ден съм непушач. Изкарвах с мъка до следобед и когато кривотията приемаше върхова форма и спокойно можеха да кажат, че съм яхнала метлата (е, някои казват, че и не слизам от метлата, но това си е друг въпрос), желанието надделяваше и бягах до магазина да си купя цигари.

Опитах да си свивам цигари, защото уж тютюнът бил по-чист. После опитах с електронна цигара (имам три)…

Електронни цигариСтана ясно, че така няма да ги спра.

Измислих си нова тактика – ще пуша малко. С една приятелка се бяхме разбрали да си купя цигари, но да седят в нея и да ми дава, когато поискам, но да ми мърмори, та уж да ми става неудобно.

И това не помогна особено много.

Нарязах си всички цигари, снимах ги и ги пратих на няколко приятели. Реших, че поне егото ми няма да ми позволи да се покажа отново със слаба воля, но уви. Никотинът се оказа по-силен дори от егото ми.

Порових се в нета да почета кой как е спирал цигарите. Честно казано в лепенки и дъвки не вярвам. Даже има и някакви магнити, които си ги слагаш на ушите и магически не ти се пуши. На някои хора може и да действат. Аз не исках да прибягвам до такива методи, но много ми се искаше да намеря някакъв магически трик или нещо от този тип и ХОП от утре никакъв помен от цигара.

Попаднах на книгата на Алън Кар “Не пуша вече!”. В много коментари за нея пишеше, че хората са спрели да пушат като са я прочели и дори не им липсват цигарите. Не го вярвах хич, но ми стана любопитно как така пушачи са спрели да пушат и не им се пуши изобщо.

Ако трябва да съм честна книгата дава една доста интересна гледна точка и много помага. Но не си мисли, че спрях цигарите докато я четох. Помогна ми обаче да пренастроя мисленето си.

Пушачите винаги си намираме извинения, за да не сприраме да пушим и някак си мозъците ни възприемат отказването от цигарите като върхова форма на саможертва и как от тук до края на дните си ние ще живеем в страдание и лишение.

Имам изненада за теб. Няма нищо такова.

Мина известно време след като прочетох книгата и си бях обещала, че ако издържа 24 часа без да запаля цигара, повече никога дори няма да докосна фас.

Някой те обичаУсещах как започва да се променя мисленето ми. Започнах да чувам доста по-различни мисли в главата си, които бавно започнаха да надделяват над лъжите, които ми нашепваше никотиновата зависимост.

Помолих няколко приятелки да ми изпращат гадни картинки с последствия от тютюнопушене и те, разбира се, го приеха като задача с най-висок приоритет. На 1-ви декември 2015 по стечение на обстоятелствата работихме и шестте от вкъщи. През 10 мин се редуваха да ми пращат гадории. Цял ден!

Вечерта излязохме на заведение, където се пушеше и някак не запалих цигара. Удържах фронта и честно казано дори не ми беше кой знае колко трудно. Явно добре ме бяха отвратили през деня. (Благодаря ви, момичета!)

Легнах си горда със себе си, знаейки, че това е бил ДЕНЯТ!

От тогава не съм пипала цигара и сега ще ти кажа какво се промени за мен.

  • Грижи се за тялото сиНе се задъхвам изобщо и не съм се качвала на асансьор от една година.
  • Когато дишам, усещам как белите ми дробове се изпълват с чист въздух и вече не свистят.
  • Кожата ми се оправи и вече нямам жълти петна по пръстите.
  • Изнервям се много по-рядко. Съвсем различно е да чакаш на опашка или да пътуваш за някъде и да не бързаш, защото искаш да запалиш цигара. Оказа се, че цигарите никога не са ме успокоявали, а са ме изнервяли и след това като си получа “дозичката” ми е носела временна наслада и успокоение.
  • Усещам аромати и вкусове доста по-силно и храната определено е по-вкусна.
  • Не мириша на пепелник. Йееееей!
  • Да, качих 8 килограма, но за сметка на това как се чувствам, изобщо не ми дреме. Килограми се свалят, но натровен организъм по-трудно се оправя. (Пък и вече свалих 3 без да се ограничавам особено много)
  • Изключително горда съм със себе си и това определено влияе и на самочувствието.
  • Запазих спомена за това какво е да си пушач, за да не ставам като повечето досадни непушачи, които само мърморят на пушачите. Някак не върви до вчера да съм пушила по две кутии и после изведнъж да започна да обяснявам колко са грешни пушачите.
  • Не ми пречи да се съобразявам с пушачи и да ходя на заведения, където се пуши. Да, после смрадта е потресаващо отвратителна, но се преживява.
  • И най-важното от всичко: Изобщо не ми се пуши. Първоначално ми трябваше малко препрограмиране на мозъка с “Ето, ти сега мръзнеш навън, за да пушиш и ръката ти е ледена, а аз съм на топло и ми е добре” или “Вече има едно нещо по-малко, което може да ме контролира”, защото нека сме си честни… цигарите определено ни контролират. Но вече дори и да се ядосам за нещо, изобщо не се сещам за цигара.

Ако трябва да дам няколко съвета как да спреш цигарите, ето ги:

  • Пушач или не - Изборът е твойРеши, че го искаш и спри да слушаш никотиновия глад, който сладко ти нашепва и те лъже, че обичаш да пушиш.
  • Спри да си казваш всички извинения, за да запалиш още една цигара, а започни да препрограмираш мислите си как за теб е най-фантастичното нещо да спреш да пушиш, защото е така!
  • Определено ти трябва воля в началото, докато организмът ти се изчисти от никотина, но това става за 2-3 дни. От там нататък, когато усетиш желание за пушене, то е чист навик и нищо друго. Навик се променя за 28 дни, така че просто устискай! Аз в началото всяка сутрин, едва отворила очи, по навик ставах и тръгвах към аспиратора за първата цигарка за деня. По средата на пътя се сещах “Вече не пушиш! Браво на теб!” и се врътвах и си лягах обратно доволна. След може би седмица този навик изчезна.
  • Помоли приятелите си за подкрепа, но определено не мисля, че би имал такива, които да те насърчават да пушиш.
  • Замисли се, че е по-добре да спреш сега, докато все още нямаш необратими последствия от тютнопушенето, защото прекалено много хора си казват, когато вече е късно “Ех, защо не спрях, когато трябваше”.
  • Представяй си колко добре ще се чувстваш и колко повече неща ще имаш възможността да правиш без да се изморяваш!
  • Замисли се за близките си, децата си (ако имаш или ще имаш) какъв пример даваш и по какъв начин твоето пушене може да им се отрази.
  • Темата за спестените пари няма да я отварям изобщо. На мен не ми беше стимул, но ако теб те мотивира, напиши си на едно листче колко би спестил за няколко години и колко вече си похарчил до момента за цигари. Вярвай ми, сумата е огромна.

Изобщо не казвам, че е лесно. Само че да откажеш цигарите е най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си и близките си. И щом аз успях, щом толкова хора по света успяват, знам, че можеш и ти! Просто трябва да го решиш и да издържиш. А веднъж направиш ли го, това ти дава сила да вярваш, че можеш да постигнеш всичко, за което мечтаеш!

успяхме!

Надявам се да съм ти била полезна. Ако сред любимите ти хора има пушачи и смяташ, че тази статия би им помогнала да се погрижат за здравето си и да спрат цигарите, ще се радвам да я споделиш 🙂

Споделете мнение

Shares