Това лято ми се наложи да покарам доста както в страната, така и извън нея. Това, разбира се, доведе до безкрайно много “цензурирани” реплики от моя страна и от страна на пътуващите заедно с мен. След безкрайно многото “спокойни” ситуации по пътищата, стигнах до извода, че шофьорите вярват в адски много митове и легенди, които бих искала да споделя с вас.
1. Ако пуснеш някого пред себе си на пътя е знак за лошо възпитание.
Много ме радват хора, които грам не се замислят за останалите. Виждат, че кола се опитва да се включи в движението, но колоната е прекалено дълга и никой не пуска горкия човечец. И без това пред вас има още 20 коли. Няма да стигнете много по-бързо. Какво ви пречи да го пуснете човека?
2. Пешеходците са низши създания и няма смисъл да им се дава път.
Няма да споря. Има много пешеходци, които пресичат грешно, но това не дава право на шофьорите по подразбиране да отнемат предимство, да псуват, когато хората пресичат на зелено или пък да мислят, че са направили кой знае какво ако дадат път на пешеходец. Това е възпитание да уважаваме другите. Много мразя, когато съм пеша и вали, някой да профучи покрай мен с кола и да ме окъпе от-до. В крайна сметка шофьорът си е на сухо, а пешеходецът е този, когото го вали дъжд, мокри се и най-вероятно ще изкара целия ден мокър ако има късмета да вали сутринта, а той да отива на работа. Невинаги сте били с кола, когато е валяло. Гадно е да ви окъпят, нали? Тогава защо и вие го правите на другите?
3. Непресечената линия отдавна не означава нищо и просто са забравили да я заличат.
Оказва се, че вече не е модерно да се гледа пътната маркировка и изпреварванията са разрешени навсякъде. Имам новина за всички шофьори. Тази така досадна непресечена линия е там с някаква цел. И целта е именно да подскаже, че този пътен участък е с лоша видимост и за безопасността на пътуващите в двете посоки не бива да изпреварвате. Ако не ви интересува животът на другите, то поне се замислете за вашия собствен.
4. Най-готино е да се изпреварва на завои.
Еми да, ама не. Колко пъти само съм чувала “Споко, аз тия завои ги знам наизуст”. Никой не се съмнява във вашата способност да запомняте пътя, нито в уменията ви да карате като на рали, но имам следния въпрос. Ами ако срещу вас кара човек, който току що е взел книжка? Той все още няма изградените навици да реагира бързо. Нито пък си познава колата как би реагирала ако рязко завърти волана, дръпне ръчна или скочи върху спирачката. За това, моля ви, спомнете си как се чувствахте вие, когато за първи път седнахте зад волана. Можехте ли да карате както сега? Едва ли. Дори и да сте безкрайно сигурни, че знаете пътя и че можете да реагирате в опасна ситуация, не разчитайте, че човекът, който излиза от завоя срещу вас, може да направи същото. Може да е млад шофьор, може да е възрастен човек, може да е изморен. Никога не знаете срещу какъв шофьор карате.
5. Шофьорите много обичат хора, които карат с 200 да им святкат с дълги и да се залепят за багажниците им.
Неведнъж по магистралата съм ставала свидетел на следната 
ситуация. Някой си изпреварва с абсолютно нормална скорост (130/140) и зад него се залепя кола с 200. Започва се едно лудо святкане с фарове, залепяне за багажника и припиране. Е добре де. Колкото и да святкате какво очаквате? Предната кола може би да се прибере под камиона, който изпреварва? Или може би вашата кола да стане като на инспектор Гаджет и да мине над предната? Разбирам, че бързате ама като препирате така само стресирате човека пред вас и може да предизвикате катастрофа. За няколко секунди по-бавно каране съм убедена, че не ви се лежи в затвор или пък да ви тежи цял живот на съвестта. Просто изчакайте няколко секунди. Може да се окажат животоспасяващи.
6. Супер яко е колата до теб да дава повече газ, когато я изпреварваш.
Ей това най-много го мразя. Мен като ме изпреварват пускам педала на газта, за да може човекът да си изпревари нормално. Обаче има индивиди, за които явно е кръвна обида да ги изпревариш и като тръгнеш, настъпват газта. Много логично, а? Ами ако насреща излезе друга кола? Как може така да застрашавате себе си и другите на пътя заради едната чест да не бъдете изпреварени?
7. Скъпите коли са с предимство на пътя.
Това предполагам и на вас ви е любимо. Много обичам някой “тарикат” с BMW или някоя друга намазана кола да си мисли, че е Господ на пътя. Ако случайно не знаете, според марката и годината на колата се определя кой е с предимство, а не според правилника за движение по пътищата. А най-готино е като някой “тарикат” си мисли, че е много хитър, когато има колона за завиване наляво и той от средна лента изпревари всички. Ами ако всеки шофьор правеше така? Давате ли си сметка каква лудница щеше да става по пътищата? Идеята на правилника е да пази всеки един живот. Ако ще и трабант да кара някой, това не означава, че неговият живот струва по-малко, само защото не кара совалка.
8. Алкохолът НЕ забавя реакциите ви и няма проблем да карате пили.
Колко пъти само съм чувала “Ааа пих няколко ама се чувствам добре, нямам проблеми с карането”. Това, че вие не регистрирате да имате забавени реакции, не означава, че това не е така. Малко пъти ли сте чували за катастрофи с пили шофьори? И въпреки това има хора, които продължават. Не ви е скъп живота може би? Или пък не ви пука, че може да убиете пътника до вас или този в другата кола? Или може би сте решили да си тествате късмета, понеже до сега не е имало проблеми? Ще ви споделя една малка тайна. Това, че до сега не се е случвало, не означава, че никога не може да се случи. Спрете да си тествате късмета и започнете да оценявате живота си и този на останалите.
Замисляли ли сте се изобщо, че една секунда разсейване или необмисляне, когато сте в колата, може да доведе до фатален край? Може да загинете вие, което честно казано е по-добрият вариант, отколкото цял живот да живеете с мисълта, че сте убили някого заради едното его, невнимание или просто заради непреценената скорост само, за да стигнете 10 минути по-бързо. Забелязвате ли колко по-често има катастрофи? Не веднъж лятото станах свидетел на безумни случаи, които безкрайно много ме потресоха. Не веднъж прочетох статуси във Фейсбук на мои приятели, които пишат как техни приятели са загинали в катастрофа. В един момент си жив, слушаш музика в колата, имаш планове за живота си, а в следващия момент взимаш грешно решение и животът ти приключва. А какво да кажа за хората, които са потърпевши, защото не са предприели те необмислената маневра?
По стечение на обстоятелствата лятото ми се наложи да отида до спешното. Мъж стоя до мен след катастрофа по магистралата Варна – Шумен и неадекватен от шок плачеше “Трябваше да съм аз, трябваше да съм аз, защо тя?” Той е бил шофьорът, а бременната му приятелка почина след като 6 часа се бориха за живота й. Не пожелавам на никого такава съдба, но за да намалеят тези случай, трябва да се замислим. Ние сме тези, които държим нашия и чуждия живот в ръце, когато сме зад волана. От нас зависи да опазим нас и другите. От все сърце ви моля, ценете живота си. Той е един и може да свърши за стотна от секундата!
P.S. Ако смятате, че тази статия е полезна и споделяме едно мнението, моля ви, споделете я с ваши приятели. Нека заедно се опитаме да опазим повече животи, макар и косвено.
Споделете мнение