Доста често под “мениджър” хората разбират пъдарин, което за съжаление изобщо не е задачата на мениджъра. Днес искам да обърна внимание само на един аспект от мениджърската позиция и той е менажирането на столовете. Имам един прост въпрос… Защо? Ето какво имам предвид:
Описание на така да го нарека старомодния мениджър
Идва на работа сутринта (в добрите дни на време), прави си кафенце, евентуално може да подвикне на някого нещо недоволно и след 15-тина минутки сяда да си провери мейла. Разбира се, като главнокомандващ има адски много работа и съответно още от сутринта е крив. Недай боже да ти се налага да му зададеш въпрос или да проведете някаква среща.
Започва да раздава задачки, разпитва крайните срокове дали са спазени, поскарва се за някой друг възникнал проблем, но естествено не пита каква е причината. Очаква всички да са по работните си места в 9:00 и почивката за обяд да е ТОЧНО 30 мин. Трябва да сте забили глава пред компютъра през цялото време, а дори и наблюдава монитора ви дистанционно. Как смеете изобщо да си пуснете някое клипче за разсейване? Не ви е срам!
А ето, че за един от проектите ви крайният срок наближава, а вие усещате, че няма да сте готови поради независещи от вас обстоятелства или поради грешно поставен срок още в началото, но се чудите как да му го кажете. Смотолявайки успявате да си кажете болката и насреща си получавате поредното конско. Как изобщо си позволявате непредвидени обстоятелства да попречат на работата ви?!
В добрите случаи мениджърът разбира от работата ви и успявате въпреки всичко да му обясните къде е проблемът. Но в лошите случаи (дано не се случва на никого), мениджърът ви си няма идея от това, което правите. Той знае само, че примерно оптимизирате сайтове, но как, от какво зависят резултатите, как работят търсачките… грам идея си няма. Него го интересува да обещае на клиента, че за 3 месеца примерно сайтът му ще е на първа позиция в Google. Ама може ли да стане, не пита. А като не стане… скандал. Как на такъв човек да обясниш защо се бави даден проект или какво ви е нужно, за да го завършите? А най-готино е като не разбира и започне да се налага за технически неща, от които разбира колкото слон от квантова физика. Безценно!
Отделно от това, непредвидени ситуации възникват. Все пак сме хора, а не столове. Детенцето ви е болно и ви звънят от детската градина да си го приберете. Няма на кого друг да звъннете и трябва да отидете. Осмелявате се да попитате мниджъра като правите уточнението, че часовете ще си ги изработите и насреща си получавате “Не може, пусни си неплатен” и това при положение, че смяната ви е към края си. Това според вас човешка реакция ли е? Изпълнена с разбиране, може би?
Разбира се, че ако сте лекар не можете да си оставите на средата операцията и да излезете. За такива професии изобщо не говоря. Става дума за професии, в които няма да се срине света или да се загуби човешки живот ако нещата останат на пауза за няколко часа и се прояви човешко отношение.
В крайна сметка на всеки един от нас се случва нещо понякога – изпуснали сме автобуса сутринта, правим ремонт и идват майстори, трябва да отидем на лекар, колата не пали и още най-различни други неща. Дали ще останете на работа неефективни и ще се притеснявате, че не можете да си свършите битовите неща или ще излезете за 30 мин разлика няма. Но старомодният мениджър е свикнал да гледа запълнен стол от 9 до 6, а не да менажира човешкото същество, което седи в него. Вие да сте си на стола пък дали сте концентрирани и реално работите само вие си го знаете. А в края на деня не е ли важното работата да е свършена независимо кога точно? Ако може да се комбинира свършена работа с доволен и спокоен служител не е ли най-добрият вариант?
Мога да ви дам още доста примери за старомодния мениджър, но ще стане прекалено дълга статия, та ще си го оставя за друг ден. Ще се радвам да споделите или пък да се оплачете ако сте имали подобно преживяване с ваш мениджър. Надявам се статията и коментарите ви да стигнат до един-двама такива мениджъри и да им даде тема на размисъл.
Споделете мнение