За емоциите и хората

Хората са странни същества. По-голямата част от тях мислят едно, говорят второ, чувстват трето, правят четвърто, искат пето. Това си е доста объркващо. Учени сме от деца, че трябва да сме весели и щастливи, но когато се случи нещо и ни завладеят безброй емоции, не знаем как да се справим с тях. А на всичкото отгоре не е хубаво да си показваме, когато нещо не ни е съвсем наред. После се чудим защо хората реагират неадекватно…

Абсолютно нормално е, когато се случи нещо неочаквано, емоционалното ни състояние да се разклати. Когато е нещо хубаво е ясно, че сме щастливи и с това се справяме лесно. Но когато се случи нещо неприятно, то тогава просто не знаем как да се справим с емоцията.

Опитваме се да си я натикаме някъде дълбоко в нас с тайната надежда, че ще изчезне. Супер идея, само че не става точно така. Независимо дали е тъга, дали е гняв, дали е омраза, дали е обида, дали е накърнено его, дали е страх, докато не се изправим срещу тази емоция и не се справим с нея, тя ще си е винаги някъде там. И от време на време ще се появява, за да ни тормози.

Освен това започва малко или много да променя и поведението ни, и мисленето ни. Започваме да се затваряме в себе си или да се държим грубо с околните, да сме изнервени или пък постоянно отпаднали. Някои хора изпадат и в депресия. Дори и да не го осъзнаваме започваме да бягаме малко по малко от реалността. Както се казва “набиваме си филми” и преценката ни се изкривява.

Проблемът е, че винаги ни учат да сме силни. “Не плачи”, “Не показвай, когато си уязвим”, “Силните не плачат”, “Не показвай чувствата си, за да не бъдеш наранен”… И после защо хората не могат да се справят с гласовете в собствените си глави?!

Имам един въпрос към вас.

Какво толкова може да се случи ако се изправите срещу емоциите и чувствата си?

Да поседнете тихо самички или пък с приятел(ка) и да поговорите, да споделите? Опитайте се да разберете кое точно ви кара да се чувствате по този начин. Какво го предизвиква? Позволете си да чувствате. Това е чисто човешко качество и няма нито нужда, нито смисъл да се опитвате да го притъпявате. Няма човек, който да не е минавал по целия спектър на емоционалното разнообразие. Мислите, че само вие сте тъжни или ядосани, или напрегнати, или в стрес, или обидени, или наранени, или ви е страх? Всеки един човек в живота си е минавал през всяка една от тези емоции. И това е напълно нормално. Също така всеки един си има собствен начин как да се справя с тези емоции. Въпросът е наистина да се справите, а не да ги забутате някъде в дъното на съзнанието си, надявайки се, че тези чувства ще се изпарят. Не се изпаряват. Остават си там и тихо дебнат подходящ момент, когато да се завърнат и да объркат живота ви.

Няма нужда да сте винаги силни. Няма нужда да сте винаги усмихнати. Няма нужда да сте винаги зад маска и да криете всичките си емоции. Хората са изтъкани от такива. Всеки човек си има слаби моменти, но въпросът тогава е какво ще направите? Ще позволите ли емоциите ви да замъглят преценката ви, да ви променят, да надделеят, да ви съборят, да ви вкарат в един неспирен цикъл или ще се опитате да се изправите срещу тях?

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам да не чувствате, а напротив. Отдайте се на емоцията. Потънете в нея. Анализирайте от къде идва. Помислете как можете да я промените или какъв урок можете да научите от нея и намерете начин да я преодолеете. Не зацикляйте в емоцията и определено докато сте под влиянието й не взимайте решения. Чувствата замъгляват мисълта и разума. Дайте си време да избистрите съзнанието си и тогава вече действайте.

От друга страна внимавайте, когато сте под влиянието на силни емоции как се отнасяте с другите хора. Много хора не се замислят, че когато ги владеят негативни емоции се държат леко грубо с околните. Може да нагрубите някого и като ви поотмине да съжалявате, но думите или действията няма как да върнете назад. Те остават. А още по-лошо е ако сами сте си въобразили някакви неща и действате спрямо тази изкривена реалност в главата ви, а всъщност изобщо да не сте прави.

И нека да обобщя:

1. Не сте слаби за това, че имате чувства.

2. Силни сте не, когато притъпявате емоциите си, а когато открито се изправите срещу тях и ги преодолеете.

3. Не е лошо да ги споделяте или да ги показвате. Това, че имате емоции, ви прави човек.

4. Не действайте под влиянието на силни емоции. Те замъгляват преценката ви. Емоциите са моментни, но действията остават.

5. Нормално е да изпитвате най-различни емоции едновременно. Важното е да помислите спокойно какво ги предизвиква, да ги анализирате и да се справите с тях без да наранявате или огорчавате хората около вас.

6. Емоциите, които изпитвате, са доказателството, че живеете, а не просто съществувате. Защо тогава се опитвате да ги криете и притъпявате?

Ако сте съгласни или пък имате приятел, на когото мислите, че тази статия ще помогне, ще се радвам да я споделите.