Всеки човек си има странности. И знаете ли… в това няма абсолютно нищо лошо. В крайна сметка не сме произведени на конвейeр. Нормално е. Това, което за мен не е нормално е да криете истинското си Аз.
Всеки ден се опитваме да се правим на нещо, което не сме, да показваме на останалите, че сме нормални хора, да се държим както се изисква от нас. Защо? За да се харесаме на повече хора? За да удовлетворим някакви общоприети разбирания? Прекалено много ни пука какво ще си помислят за нас непознати хора на улицата?
Какъв е смисълът от целия този театър?
Вашата същност си е такава, за да се отличавате, а не, за да се сливате със стадото. Защо трябва да сте като всички останали? Представяте ли си колко щеше да е скучен светът ако всички бяха еднакви? Но хората са научени да бъдат прекалено критични, а същевременно с това не особено възпитани и когато се опитате да бъдете себе си и получите само негативни коментари и неодобряващи погледи е нормално да започнете да криете себе си. Но всъщност просто не сте си намерили подходящата компания, която ще харесва странностите ви и ще ви обича такъв, какъвто сте. Има си едно клише “За всеки влак си има пътници” и честно казано си е точно така.
Няма смисъл да се опитвате да се харесате на хора, които не ви разбират. До кога ще криете себе си? Няколко месеца? Година? Две? Докато напълно се объркате всъщност кой точно сте? Няма как цял живот да се прикривате и да носите маски. Това щастлив живот ли е според вас? А един ден, когато не издържите и започнете да се държите като себе си, хората около вас ще започнат да ви питат “Ама какво ти става?”, а реално най-после сте показали истинското си Аз.
Бъдете себе си и правилните хора за вас, точно тези, които смятат всичките ви недостатъци за плюс, ще започнат да се появяват в живота ви. И тогава е толкова по-лесно, когато не се налага да се криете. Вие сте напълно себе си и не се стараете да се харесвате на някого. То просто се получава по естествен начин. И не ви е страх, че ако някой разбере истинското ви Аз ще избяга с писъци в обратната посока. Честно казано за мен това е голяма свобода и съм много щастлива, че съм заобиколена от хора, които знаят колко не ме слуша главата и въпреки това са до мен и ме обичат такава, каквато съм.
Спрете да се интересувате от мнението на хора, които не ви познават. То не е важно за вас. Какво ви интересува какво ще си помислят за вас? Аз например обожавам да си танцувам. Чуя ли музика, независимо къде съм, просто сякаш мозъкът ми спира да функционира и започвам да си танцувам. Няма значение дали съм на светофара, дали съм в заведение, дали вървя към работа, дали съм по стълбите. Музиката ме зарежда невероятно много и съм щастлива, когато си танцувам. В крайна сметка не преча на никого. Но пък погледите на хората, които минават покрай мен обикновено казват “Тая нормална ли е?” и знаете ли? Не ме интересува и дори ми става малко смешно. Точно в този момент съм толкова щастлива, че хич не ми пука какво ще си помислят непознати хора за мен. И най-готиното е като срещнеш и други хора, които обичат да си танцуват просто ей така. Дори и музиката да е само в главите им. Невероятно зареждащо е да видиш и други “откачалки”, които си танцуват или тананикат на светофара.
Обичам, когато съм весела да търча като луда и да си подскачам, обичам да се радвам на малките неща, обичам да се катеря като видя някъде камъни, обичам да се разхождам, когато вали (и е топло), обичам да помагам на другите без да очаквам, че те после трябва да направят нещо за мен, не ме притеснява, когато гледам филм в компания, да се разплача просто защото съм емоционална, обичам позитивното си мислене, обичам да търся доброто в хората, обичам да си танцувам дори, когато музиката е само в главата ми и изобщо не ме интересува ако някой ми каже “Ти си луда!”. Даже го приемам за комплимент. Аз съм си такава. В крайна сметка не задължаваме никого да ни бъде приятел или да ни харесва. Правилните хора за нас идват сами в живота ни. И най-хубавото е, че когато те ви кажат “Ти не си добре!” го казват с усмивка и се радват, че имат за приятел точно вас.
Вие сте уникални сами по себе си. Всеки един от вас! С всичките си странности. Едни обичат компютърни игри, други да са сред природата, трети да четат книги, четвърти да гледат филми, пети да играят настолни игри, шести да спортуват, седми да търсят адреналина, осми да танцуват, девети да пазаруват, десети да пътуват, единайсти историята, дванайсти физиката и тн. Хубаво би било да спрем да съдим хората, които са различни от нас, просто защото не ги разбираме и да започнем да ги възприемаме такива, каквито са. Пречи ли ви, че някой има различно хоби или че не му харесва да се облича като вас? Или може би ви е срам да излезете с приятел, които не кара луксозна кола, защото другите ще говорят лошо за вас? Или може би някой ви задължава да сте приятел с някого, когото не разбирате? Никой не ви кара. Просто го приемете такъв какъвто е и спрете да го осъждате и гледате сякаш пада от Марс. За да се държите мило и възпитано не се налага да разбирате или харесвате някого. Той просто си е различен, така както и вие сте и в това няма нищо лошо.
Всеки човек си има плюсовете и минусите и стига тези минуси да не вредят на околните, то няма нищо лошо да започнем да възприемаме различните хора и да видим, че те допринасят светът да е толкова разнообразен. Ако спрем да бъдем толкова критични, може би, хората няма да се притесняват да бъдат себе си. Ние самите няма да се притесняваме да бъдем себе си. А колко по-щастливи и свободни можем да се чувстваме, ако не трябва постоянно да мислим какво да кажем, как да го кажем, как да се държим и просто бъдем себе си.
А и ако трябва да съм честна нямате право да криете себе си. Може би точно вие и налудничевото ви мислене можете да промените света или да направите някого щастлив. Но ако се криете и постоянно се предпазвате от хорското мнение, шансът да успеете, намалява драстично. Шансът да сте истински щастливи, намалява драстично. Покажете на света своето Аз и се гордейте с него!
Ще съм щастлива ако сте съгласни с мен и ме подкрепите със споделяне на статията. А ако някой ден ме засечете по улиците и видите, че си танцувам, ще се радвам да се присъедините към мен.
Споделете мнение