Все по-често ми се случва да ми казват “Срам ме е да си поискам по-висока цена” или “Можеш ли да говориш с един приятел. Искам да те срещна с него да го надъхаш малко да си иска цената за труда”.

Защо не можем или ни е срам да оценим собствения си труд?

Не мога да си кажа ценатаАз бях по същия начин. Напуснах работа преди три години и минах през доста ровене на собствените ми разбирания докато намеря какво ме спъва.

“Ама ето, аз го правя за 10 минути, как да поискам толкова много”

“Ами той човекът може да няма, как да му поискам толкова много”

“Какво ще си помислят ако кажа висока цена”

И така нататък… Предполагам са ви познати тези изречения.

Имам към вас няколко въпроса

  • Колко време сте учили и сте се упражнявали, за да можете да направите нещо за 10 минути?
  • Като отидете в магазин, в сервиз, на кино, дават ли ви стоки на безценица, просто защото вие може и да нямате парички? Някой пита ли ви изобщо?
  • Ако свършите работа днес за 12 човека по 10 минути, това са 120 минути или 2 часа от вашето време. Време, в което можехте да правите нещо друго, нещо за вас. Не цените ли и без това оскъдното време, което имаме?

Забелязала съм, че при повечето хора (и при мен беше така) някак възприемат за срамно да си кажат цената.

В парите няма нищо срамно. Не е готино, когато са самоцел, но живеем в общество, в което разменната единица са парите и за да живеем добре, да имаме топли дрехи, покрив над главата си, храна, добро образование, на нас ни трябват финанси.

Логично, нали?

Логично, но навярно сега от вътре нещо ви тормози “е то е така, ама как да кажа на някого да ми плати 100 лв на час за консултация”.

Ето как аз махнах от главата си тези мисли и най-после мога спокойно да казвам цена

1.Замислете се каква стойност предоставяте на човека, а не толкова каква е цената. Ако с консултация за 1 час, вие му дадете знания и опит, които сте трупали 10-15-20 години, и за 100 лв такса спестите на човека грешки, които ще му костват 1000 лв, не мислите ли, че с удоволствие би ви платил? Същото се отнася за всеки тип дейност.

2. Потърсете колко таксуват големите фирми (те обикновено го нямат този проблем със срама). Аз например искам клиенти от Щатите и Англия. Влязох да проверя за услугите, които аз предлагам, колко е средната заплата на месец. С изненада видях, че с “надутата” цена според българските стандарти, която на мен ми се струваше “ЕХЕЕЕЕЕЕ, никой няма да ми плати толкова”, всъщност съм 4-ти пъти по-евтина, отколкото ако американците и англичаните си наемат хора от там. Хем на тях им излизам по-евтино, хем на мен ми е добре. Е, това ако не е Win-win ситуация…

3. Ще отпаднат всички потенциални клиенти, които са от тип “ама не може ли да ми направиш отстъпка”. В моята практика поне, тези хора после правят проблеми за всичко и не уважават труда, който полагате. Искате ли да работите с такива?

Пирамида на Маслоу

Кликнете, за да я видите голяма

4. За пирамидата на Маслоу всички сме учили. Потвърдих за себе си още преди години, че е много вярна. Когато съм се чудила дали ще мога да си платя сметката за тока, някак трудно ми беше да съм супер фокусирана в работата си и да давам най-доброто от себе си. Правех го доколкото можех. В момента, в който задоволих основните си нужди, започна да се появява една вътрешна мотивация, че искам да си изпипам всичко, започнаха да ми идват нови идеи и изобщо начина ми на работа се промени. Защо? Защото вече частта от мозъка ми, която преди работеше на фонов режим с тормозещите въпроси “Ще имаш ли пари за това, ще имаш ли пари за онова”, вече беше свободна и можех да включа и нея в работата си.

5. Проверете дали нямате някакво насадено вярване, че парите са нещо лошо и ако ги имате вие ще станете лош човек. Всички сме чували тук-там “Гледай го тоя колко пари има, не му е чиста работата”. Ами всъщност има много хора, които предлагат качествени неща, които променят животи и работата им е съвсем чиста. Просто предлагат стойност, за която много хора са готови да си платят. Не робувайте на вярвания, насаждани от негативната част на обществото. Ако имате подобно убеждение, поработете над него и всеки път като се хванете, че подобна мисъл минава през съзнанието ви, уловете я, мислено я направете на топчица и я хвърлете далеч.

Важното е и двете страни в една сделка да са доволни

Този, който предлага услугата/стоката да е доволен, че срещу труда си ще бъде добре възнаграден, и този, който получава услугата/стоката, че получава полза, която си заслужава цената.

Често при мен идват собственици на малък бизнес и си търсят маркетинг услуги за 200-300 лв на месец. Аз съм си определила цена и това е мноооого под нея. Имам два варианта – или да се съглася, или да откажа да ги поема като клиент. Ако направя компромис с цената, която съм си определила, аз правя компромис със себе си, труда си и времето си. И ако въпреки това поема клиента, понеже ми е неудобно да му кажа “Не”, аз си върша работата с нежелание, защото не чувствам, че съм оценена подобаващо. Това внася едни негативни емоции в подсъзнанието, които в един момент се отприщват. Прецених, че не искам това и избрах да си държа на цената и вече не се чувствам неудобно да отказвам на някои потенциални клиенти.

Когато имате подобен казус, останете за малко със себе си и си направете една табличка със “За” и “Против”. Но не мислете само за парите. Мислете за мотивацията си, как ще се чувствате, ще бъдете ли удовлетворени накрая и ще уважавате ли себе си ако потъпчете цената, която сте си определили.

win win situationОткакто направих горепосочените неща, вече се чувствам прекрасно, но ми отне 3 години работа с вярванията ми. Надявам се тази статия да скъси периода за вас и да ви мотивира да цените себе си, труда си, опита си и времето си малко повече. И най-вече да не се плашите, че ако кажете цената си, няма да имате клиенти. Вярвайте ми, има хора, които ценят повече качеството и са готови да си платят повече ако знаят, че ще получат стойност. Win Win!

Успех!

P.S. Ако ви е било полезно това, което сте прочели или пък имате приятел, на когото много се дразните, че продава труда си за жълти стотинки, а мислите, че заслужава много повече, споделете статията 🙂

Споделете мнение

Loading Facebook Comments ...